О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
София, 11.11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2679 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на ТП Държавно горско стопанство Доспат чрез адвокат В. Р. от АК – С. и насрещна касационна жалба на А. З. К. чрез адвокат Д. Н. от АК – Л. срещу решение № 61/15.02.2019 г. по в.гр.д. № 274/2018 г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която е отменено решение № 80 от 22.05.2018 г. по гр.д. № 53/2017 г. на Районен съд Девин и вместо това са уважени предявените искове на А. З. К. против ТП ДГС Доспат, на основание чл.200, ал.1 КТ, за общо 81 227 лева, като обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015 г., ведно със законната лихва от същата дата до изплащането на сумата. С определение № 463/16.04.2019 г. по делото, Окръжен съд Смолян е уважил молбата на ищеца по чл.248 ГПК и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на адвокат Д. Н. от АК – Л., след което е постановил и определение № 533/08.05.2019 г. за допълване на решението в частта му за разноските на ответника по делото.
Касационната жалба срещу въззивното решение в осъдителните му части съдържа доводи за процесуална недопустимост поради произнасяне на съда извън предмета на въззивно обжалване, допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. „Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за неимуществени вреди при трудова злополука и без да посочи, как се извърши приспадането на платеното застрахователното обезщетение?”; 2. „Кои са критериите за определяне на справедливо по смисъла на разпоредбата на чл.52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди, съответно, как следва отчете съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт в разпоредбата на чл.52 ЗЗД?“; 3. „Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по въведените с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба фактически твърдения, оплаквания и възражения на страните и следва ли въззивният съд да разреши повторно материалноправния спор, като установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез преценка на доказателствата и приложените материални и процесуални норми?“ Според касатора въпросите са решени в противоречие със съдебната практика на ВКС. Срещу определение № 463/16.04.2019 г. по в.гр.д. № 274/2018 г. на Окръжен съд Смолян, за присъдените разноски на адвокат Д. Н., на основание чл.38 ЗА, е подадена частна жалба вх. № 1945/30.04.2019 г. с доводи, че не са били налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение.
От А. З. К. чрез адвокат Д. Н. от АК – Л. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване поради липса на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. От него е подадена насрещна касационна жалба срещу решението в частта, в която се приема съпричиняване на вредите поради допусната груба небрежност на работника, с доводи за неправилно приложение на чл.201, ал.2 КТ и чл.52 ЗЗД, като се поставя въпроса: „Следва ли обезщетението за неимуществени вреди по чл.200, ал.1 от КТ да се редуцира, при липса на установено груба небрежност по чл.201, ал.2 от КТ от страна на пострадалия работник?“ и се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че работодателят отговаря за причинените вреди на ищеца от злополуката на 10.04.2015 г., призната за трудова с разпореждане № 38 от 15.05.2015 г. на НОИ, ТП–С., тъй като е настъпила във връзка с извършвана работа по трудово правоотношение на длъжността „Оператор на машини и съоръжения“ при ответника. Възражението на работодателя за допусната груба небрежност от пострадалия, съдът е приел за основателно, тъй като при изпълнение на възложената работа – да извърши монтаж на въжена линия в землището на [населено място], [община], са били нарушени всички нормативни изисквания за безопасна работа – липсвал е проект за изграждане на трасето, а ищецът имал свидетелство за правоспособност за работа с колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини с изтекъл срок още при сключване на трудовия договор през 2014 г. Съобразявайки изводите на вещо лице, че отговорност за произшествието има и лицето, което е длъжно да провери основните връзки и части на машината, преди да започне работа с нея, а в случая ищецът е подменил липсващия щифт с болт, който се е скъсал и той е бил затиснат при падането на кулата, съдът е определил 25% съпричиняване на вредоносния резултат. С оглед степента на множеството травматични увреждания, вследствие на което ищецът е търпял физически и психически болки и страдания, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за имуществените и неимуществени вреди не е в размерите претендирани от ищеца, а общо 81 257 лева, което се дължи със законната лихва от датата на злополуката до изплащане на сумата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, материалноправни въпроси: Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за имуществените и неимуществените вреди при трудовата злополука и да приспадне получени суми като обезщетение, както и длъжен ли е съдът да изследва приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност, преди да определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат. Въпросите обуславят изхода на делото, но са разрешени в противоречие на решение № 190/26.07.2013 г. по гр.д. № 20/2013 г. на ІV г.о. и решение № 977/14.01.2010 г. по гр.д. № 298/2009 г. на ІV г.о.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61/15.02.2019 г. по в.гр.д. № 274/2018 г. на Окръжен съд Смолян.
УКАЗВА на ТП Държавно горско стопанство Доспат, ЕИК 2016195800435, представлявано от и.д. директор С. В. Б., чрез адвокат В. Р. от АК – С., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1624,54 (хиляда шестстотин двадесет и четири лева, петдесет и четири стотинки) лева.
Ищецът А. З. К. не дължи внасянето на държавна такса.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.