О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 808
София, 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1631/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Д. – К. от [населено място] срещу въззивно решение № 7146 от 01.11.2012 г. по гр.д.№ 16381/2011 г. на Софийски градски съд. С обжалваното решение е потвърдено решение от 19.07.2011 г. по гр.д.№ 53504/2010 г. на Софийски районен съд, 28 състав за отхвърляне на предявения от касаторката иск срещу [фирма] за прогласяване по реда на чл.270, ал.2 ГПК на нищожността на решение от 28.01.2002 г. по гр.д.№ 7493/2000 г. на Софийски районен съд, 30 състав, постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
В касационната жалба са въведени доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно. Касаторката поддържа, че с решението, чиято нищожност се иска е обосновано на отменени преди сключването на предварителния договор законови норми, а неспазването на относимите към материалноправни отношения закони е такова дълбоко и съществено нарушение, което води до липса на решение, тъй като от съдържанието му не може да се изведе волята на правораздавателния орган чрез тълкуване поради неразбираемост на същото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът на въззивното решение до касация е обоснован с постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд ще се произнесе по съществен процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да изгради правните си изводи и постанови решението си, както и по правилното приложение на чл.270, ал.2 ГПК. Според касаторката тълкуването на правните норми и тяхното правилно приложение е съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл незаконосъобразно, тълкувайки необходимостта от приложение на отменена разпоредба на Указ № 56 – чл.13, ал.4 УСД във вр с § 7 от ПЗР на ТЗ, чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 ГПК и
Ответникът по касация [фирма] по реда на чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимосттта на касационното обжалване, като моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Предмет на делото е предявен от касаторката иск за прогласяване нищожността на решение от 28.01.2002 г. по гр.д.№ 7493/2000 г. на Софийски районен съд, 30 състав, с което предявения от нея иск срещу [фирма] за обявяване за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД на сключения между нея и праводателя на ответника ДФ „П.” договор от 17.03.1994 г., по който последният се задължил да изгради и й продаде апартамент № 23 от обект жилищен блок № 1, група „В.”, находящ се в [населено място] е отхвърлен по съображения, споделени и от въззивния и касационния съд, че същият е сключен в нарушение на изискванията на чл.11 УСД във вр. с § 7 от ПЗР на ТЗ за провеждане на търг чрез явно наддаване, което изискване е условие за неговата действителност и неспазването му обуславя правен извод за неговата нищожност.
Като основание за прогласяване на така постановеното решение в исковата молба са въведени твърдения, че посочената разпоредба – чл.11 във вр. с § 7 ТЗ е била отменена преди сключване на предварителния договор и следователно процедурата по търга не е била условие за действителността на предварителния договор, сключен с ДФ „П.” в хода на процедурата по преобразуването му по ТЗ, в който смисъл се е произнесъл и ВКС, ІІ т.о. с решение № 332 от 10.05.2007 г. по т.д.№ 6/2007 г. и СГС с решение от 02.07.2006 г. по гр.д.№ 4930/2002 г. и решение от 26.02.2008 г. по гр.д.№ 630/2006 г. Въз основа на изложените твърдения е поддържала, че атакуваното с иска по чл.270, ал.2 ГПК решение, след направените изводи, че е било необходимо провеждане на търг и че [фирма] не е собственик на имота, предмет на предварителния договор ставало съвсем неясно и абсолютно неразбираемо предвид представените доказателства, т.е. нищожно.
Първоинстанционният съд отхвърлил предявения от касаторката иск за прогласяване нищожността на съдебното решение, постановено по иска на ищцата с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, което със сега обжалваното решение е потвърдено от въззивния съд по съображения, че въведените от ищцата твърдения не се обхващат от хипотезата на чл.270, ал.2 ГПК, доколкото не се поддържа и не се доказва, че атакуваният съдебен акт е постановен от ненадлежен орган, в ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, че не е изготвено в изискуемата от закона писмена форма, че не е подписано и че съдържанието му не е точно и ясно, а по същество е наведено оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Това оплакване обаче според въззивния съд не е от естество да обуслови нищожност на решението, предмет на иска, доколкото неправилното решение се атакува по реда на въззивното и касационното обжалване, който ред е изчерпан при обжалване на посоченото в исковата молба решение на СРС, което освен това съдържа ясни мотиви, които кореспондират с преобладаващата съдебна практика, обективирана в цитираните от ответника 20 първоинстанционни решения.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението не е формулиран въпрос на материалното или процесуалното право по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая в изложението се съдържат доводи за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение и като такива са относими към касационното основание по чл. 281, т. 3, пр.3 ГПК. Последното е от значение за правилността на решението и подлежи на преценка в производството по чл. 290 ГПК, но не и в стадия по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поради отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се обсъжда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържана от касаторката.
За пълнота на изложението настоящият състав намира за уместно да изтъкне, че според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемо решение или неподписаното решение. Въззивното решение е съобразено изцяло със задължителната за съдилищата съдебна практика, тъй като единственото наведено основание в исковата молба за нищожност на съдебното решение е, че съдът с решението се е произнесъл в нарушение на материалния закон, което като порок, водещ до неправилност на съдебния акт може да бъде отстранен само по реда на инстанционния контрол, но не и чрез иска по чл.270, ал.2 ГПК.
По изложените съображения следва да се откаже достъпът на въззивното решение до касация поради отсъствието на законовите изисквания на чл.280, ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се следват направените по делото разноски в размер на 1 000 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 14.03.2013 г.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7146 от 01.11.2012 г. по гр.д.№ 16381/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. Н. Д.–К. от [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: