О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
гр.София, 13.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2415/ 2014г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.01.2014г. по гр.д.№903/2013г. на ОС Велико Търново, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят –Ц. С. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на делото.
Ответникът С. „Л. .”, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявеният от Ц. С. против С. „Л. .”, иск за заплащане на сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от непозволено увреждане, произтичащи от взето от Общото събрание на сдружението неправилно решение на 14.05.2010 г. за налагане спрямо него на наказание „изключване от състава на сдружението”, отменено с решение на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№684/2010 г., ведно с лихва за забава. Със същото решение е отхвърлен и предявения от него срещу сдружението иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на предварително разпоредено и фактически осъществено лишаване от право на лов за ловен сезон 2010/2011г., при невлязло в сила решение за изключването му от сдружението, ведно със законната лихва. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от срещу К. Я. иск, предявен при условията на евентуалност спрямо втория иск, за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на предварително разпоредено и фактически осъществено лишаване от право на лов за ловен сезон 2010/2011г. при наличие на невлязло в сила решение за изключване от сдружението, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.10.2010 г. до окончателното изплащан.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане относно въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД с цена на иска от по 5000 лева.
По отношение на иска с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от взето неправилно решение от ОС на сдружението касационната жалба следва да се прецени относно основанията за допустимост до касационно обжалване на решението в тази му част .
Съдът е счел за неоснователна претенцията на ищеца против сдружението с правно основание чл.49, във вр.с чл.45 и 52 ЗЗД за сумата от 10000 лв неимуществени вреди, произтичащи от неправилното решение на ОС за изключването му. Изложени са съображения за това, че като юридическо лице сдружението може да отговаря за непозволено увреждане само на основание чл.49 и 50 ЗЗД, но на него не може да му бъде вменена вина по смисъла на чл.45 ЗЗД, поради това, че колектив от физически лица не може да формира общо психическо отношение към извършвани действия респ. последиците от тях. Прието е, че отговорността по чл.49 ЗЗД е безвиновна отговорност и цели да обезщети пострадалия за виновно извършените действия или бездействия от лицето, на което е възложена работа при и по повод на която са настъпили вреди, а в случая не може да се приеме, че сдружението е възложител на работа на конкретно лице или лица, които с действията си виновно са увредили ищеца. Прието е също така, че дейността по вземане на решения от ОС на сдружението е регламентирана в закона и устава и следва да бъде задължително извършвана съобразно дадените правомощия, т.е. неупражняването й, а не упражняването й ще бъде неправомерно, като в случая действията на колективния орган произтичат не от акт на възлагане от някого, а от закона и устава. В този смисъл липсва основният елемент от хипотезата на чл.49 от ЗЗД- възлагане на работа, от която да произтичат вреди.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това възниква ли отговорност на юридическо лице с нестопанска цел по реда на чл.49 ЗЗД по повод изпълнение на решения взети на общо събрание на сдружението, когато по-късно те са отменени и към кой момент влизат в сила решения на органите на юридически лица с нестопанска цел. Представя решение от 12.07.2011г. по гр.д.№1907/2009г. ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че когато трети лица отговарят за деяние на причинителя-негов работодател или застраховател, те отговарят само за това, за което отговаря причинителя и решение от 27.03.2012г. по гр.д.№1176/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че при непозволено увреждане третите лица/ възложили на работа, застрахователи, работодатели/ те отговарят за чуждо поведение или за вреди, причинени от друг, поради което тяхната отговорност е гаранцинно – обезпечителна. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. На въпросите свързани с предпоставките, при наличие на които може да се носи отговорност по чл.49 ЗЗД, съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Същата е изразена както в посоченото от жалбоподателя постановление, така и в П№9/1966г. ПВС, № 7/1958 г., №4/1961 г. и № 17/1963 г. на ПВС, в които се приема, че по иск с правно основание чл.49 ЗЗД вина се търси не у този, който е възложил работа, а у този, който я изпълнява. Приема се, че ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност на възложитнеля на работата е налице. Прието е, че границите на отговорността по по чл.49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата – в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. В случая съдът не е установил виновно повечедие от страна на лице, на което работата да е възложена от сдружението и поради това е счел, че не следва да се ангажира и отговорността на последното.
По отношение на въпроса към кой момент влизат в сила решения на органите на юридически лица с нестопанска цел не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС. Въззивният съд не е разглеждал този въпрос и той не е обусловил решаващите му изводи за неоснователност на прадявения иск. Непосочването на правен въпрос от значение за спора съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лева разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.01.2014г. по гр.д.№903/2013г. на ОС Велико Търново в частта му по иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц. С. Ц. срещу решение от 24.01.2014г. по гр.д.№903/2013г. на ОС Велико Търново в частта му по искове с правно основание чл.49 и чл.45 ЗЗД за сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на предварително разпоредено и фактически осъществено лишаване от право на лов за ловен сезон 2010/2011г., при невлязло в сила решение за изключването му от сдружението, ведно със законната лихва и по иск предявен срещу К. Я. за заплащане на сумата от 5000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Осъжда Ц. С. Ц. да заплати на С. „Л. .” сумата 600 лева разноски пред ВКС.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: