О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 808
София, 13 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2258/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Я. срещу решение от 09.01.2015 г. по гр.д. №9096/2014 г. на Софийски градски съд , АО, ІІ г състав , с което е потвърдено решение от 17.04.2014 г. по гр.д. № 36030/2013 г.на СРС, ІІ г.о.,52 състав.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение на СРС, с което са отхвърлени предявените от Г. Б. Я. срещу „Мрежови Експлоатационен район София – град” към [фирма] искове с пр. осн. чл. 128 КТ за сумата от 5400 лв. основно трудово възнаграждение за периода от 29.11.2008 г. до 29.11.2011 г., за сумата 1728 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и сумата от 1500 лв. премии.
С оглед на това на осн. чл. 280,ал.2 ГПК касационната жалба е процесуално недопустима досежно въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение по исковете за допълнително възнаграждениие за трудов стаж и премии, доколкото исковете са с цена под 5 000 лв.
Касационната жалба срещу решението в останалата част е процесуално допустима , доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в това число и с оглед изискването на чл. 280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че за процесния период на Г. Я. е било начислено за плащане и е изплатено основно трудово възнаграждение съответно на индивидуалния му трудов договор и измененията по чл. 118,ал.3 КТ в него , на колективния трудов договор, както и на вътрешните правила за работната заплата при работодателя, без това възнаграждение да е по- малко от минимума по КТ , съответно по останалите приложими нормативни актове.Посочено е, че възможността на работодателя да увеличи едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя по чл. 118,ал.3 КТ е по негова преценка и не подлежи на съдебен контрол, както и че съдът не може да съобразява увеличението на основното трудово възнаграждение на други работници или служители , нито мотивите на работодателя да не увеличи или да не увеличи в достатъчна степен трудовото възнаграждение на работника или служителя.С оглед на това според съдът е без значение за спора е дали недостатъчното увеличение на трудовото възнаграждение на жалбоподателя е резултат на обстоятелството, че същият е бил дисциплинарно наказан и пр. Предвид тези решаващи мотиви и като е съобразил заключението на изслушаната по делото съдебно- счетоводна експертиза съдът е приел, че искът с пр. осн. чл.128 КТ за неизплатено в цялост основно трудово възнаграждение е неоснователен.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси:
„Следва ли работодателят да прилага единния класификатор на длъжностите в Република България при определянето на трудовите възнаграждения, а така също следва ли щатното разписание и възнагражденията да съответстват на Единния класификатор при определяне на месечни възнаграждения за всяка длъжност ;
Задължен ли е работодателят да извършва ежегодна актуализация на възнагражденията в изпълнение на Колективния трудов договор и Ватрешните правила като актуализира възнаграждението за всяка длъжност с оглед характера на работата.
При нанесена щета за работника извън договореното в трудовия договор трудово възнаграждение, допустимо ли е предявяване на иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане обезщетение при увреждане на работника.
Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, с което твърди, че по отношение на тях ,е изпълнен допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд , с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Така ,както са зададени, въпросите не са били предмет на обсъждане във въззивното решение, поради което не обусловили изхода на спора.С оглед на това същите нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК / т.1ТР №1/19.02.2010 г./
Последното от своя страна произтича от обстоятелството, че същите не са навеждани като доводи във въззивната жалба. Следва да се посочи и това , че единния класификатор на длъжностите няма за предмет размера на трудовите възнаграждения.
Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР№1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване.С оглед на това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Независимо от това, следва да се посочи и че визираното допълнително основание за допустимост е посочено бланкетно.
В изложението се съдържат и други доводи ,които имат характер на оплаквания за неправилност на решението , които не могат да се обсъждат в настоящото производство / относно неправилна правна квалификация на предявения иск, несъобразяване с императивни норми и пр./ , а в евентуално в последващо производство по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.
По изложените съображения не са изпълнени изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, поради което същото не следва да се допуска .
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.01.2015 г. по гр.д. №9096/2014 г. на Софийски градски съд , АО, ІІ г състав , с което е потвърдено решение от 17.04.2014 г. по гр.д. № 36030/2013 г.на СРС, ІІ г.о.,52 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. Б. Я. срещу „Мрежови Експлоатационен район София – град „ към [фирма] иск с пр. осн. чл. 128 КТ за сумата от 5400 лв. основно трудово възнаграждение за периода от 29.11.2008 г. до 29.11.2011 г.
Оставя без разглеждане касационната жалба на Г. Б. Я. срещу решение от 09.01.2015 г. по гр.д. №9096/2014 г. на Софийски градски съд , АО, ІІ г състав , с което е потвърдено решение от 17.04.2014 г. по гр.д. № 36030/2013 г.на СРС, ІІ г.о.,52 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от Г. Б. Я. срещу „Мрежови Експлоатационен район София – град „ към [фирма] искове за сумата от 1728 лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и за сумата от 1500 лв. премии.
. Определението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: