2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
гр. София, 14.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1109 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Х. и Е. А. Х. против решение № 188/02.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 459/2016 г. от състав на Апелативен съд – П..
Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състава на съда е приел, че предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр. пето ЗЗД е основателен, отменил е решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен като неоснователен и е постановил ново, с което е уважил предявения иск.
От правна страна въззивният съд е приел, че подписаният от ответника Х. като страна-купувач по процесния договор документ – обратно писмо, с оглед съдържащите се в същия негови ясни и категорични изявления за привидност на същия, поради липса на воля на договарящите да бъдат обвързани от последиците на обективираната покупко-продажба, има характера на обратен документ, съставляващ пълно писмено доказателство за симулацията. Независимо дали документът е съставен преди или след изповядване на сделката, той сочи на действителната воля на страните по нея за привидност на изразеното съглашение. Обратният документ не е задължително да е подписан и от двете страни по договора, противно на поддържаното от въззиваемите. Достатъчно е да е подписан от страната, на която ще се противопостави, както в случая. Съдът е приел, че това е така, тъй като именно страната, която има интерес от разкриване на симулацията на сделката, в която участва чрез подписване на материализиращия я документ, следва да се снабди от другата страна с нарочен обратен документ, който да я обвързва, за да си осигури надлежно доказателство за установяване на волята афишираните правни последици да не настъпят. От фактическа страна, безспорно е било между страните, че представеният обратен документ не е подписан от съпругата на издателя му – ответника Х.. Апелативен съд – П. е приел, че обратният документ е противопоставим и обвързва и другия съпруг, който не е участвал в сделката по придобиване на имота и не го е подписал, тъй като този съпруг придобива права с оглед сделката, но по силата на закона, съгласно приложимите в случая норми на чл.19,ал.1 във връзка с ал.3 от СК /отм./, а не в резултат на пряко договаряне от негова страна. В този смисъл, състава на въззивният съд е приел, че материалните и процесуалните му правата са обусловени от тези на участвалия в сделката съпруг, включително при разкриване на симулацията. В подкрепа на това разбиране е и обстоятелството, че, след като той не е страна по договора, който не отразява външно негово волеизявление, и правата му произтичат от закона, от него не може да се изисква обратен документ за съгласуваността относно действителните намерения на договарящите, в която той не е участвал, нито подписаният от участвалия в сделката негов съпруг обратен документ може да служи като начало на писмено доказателство спрямо същия по смисъла на чл.165,ал.2,изр.1 от ГПК, за да е допустимо и необходимо пълното й доказване със свидетелски показания по отношение на него. Разликата между обратния документ и началото на писмено доказателство е единствено в тяхното съдържание, което при първия е ясно и недвусмислено признание на симулацията, а при втория създава само вероятност за такава, но не и относно авторството на тези два документа като изхождащи от другата страна по договора, каквато в случая е само съпругът, подписал обратното писмо, но не и съпругата му. При положение, че и двата документа изхождат от другата страна по сделката, като и двата съдържат нейни изявления за симулация на същата, с които тя се признава изрично или съответно само се индицира, съдът е приел, че е юридически неоправдано те да бъдат поставени под различен правен режим досежно обвързващото им действие, като в единия случай се приеме, че обратното писмо не е противопоставимо на неучаствалия в сделката съпруг, а в другия случай, че като начало на писмено доказателство документът му е противопоставим. Прието е, че ако се приеме, че обратният документ и началото на писмено доказателство не обвързват другия съпруг, страната по сделката на практика би била лишена от процесуални средства за доказване на симулацията. По изложените съображения, въззивният съд е приел, че обратният документ е противопоставим и обвързва и ответника съпруг на подписалия документа Х. и съставлява пълно доказателство за твърдяната симулация.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставен е правен въпрос, обвързва ли обратният документ, подписан от купувач по договор за продажба на имот, неговата съпруга, неподписала обратния документ, съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, изр.последно ГПК, относно доказването на симулативността на сделката.
Касаторите сочат противоречие със задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос – касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С решение № 30 /11.02.2015 г., постановено по гр.д.№ 4188/2014 г. на ВКС, ІV гр.отд., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения в чл.21 ал.1 СК /респ. чл. 19 ал. 1 СК-отм./ режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който принос се предполага до доказване на противното. Това обаче не означава, че по силата на закона този съпруг става и страна по договора. Затова обратният документ, изхождащ от съпруга – купувач и удостоверяващ действителните отношения между страните по договора, не обвързва неучастващия съпруг. В този случай подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучастващия. Тъй като двамата съпрузи имат качеството на необходими другари, когато единият признава симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, съгласно правилото на чл.217 ГПК /респ. чл. 173 ГПК – отм./, ако фактическите им твърдения относно общите факти си противоречат, съдът следва да ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В този смисъл са постановени и други решения – реш.№ №464/16.06.2010 по гр.д. №1069/2009 г. I г.о., реш.№91/13.07.2011г. по гр.д.№2969/2008г. IV г.о., реш.№544/06.01.2011г. II г.о., реш.№775/ 22.11. 2010г. по гр.д.№ 929/2009г. I г.о. и др., всички постановени по реда на чл.290 ГПК.
Налице е противоречие между възприетото от въззивния съд по поставения по-горе правен въпрос и цитираната по-горе практика на ВКС, поради което е налице и касационното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК относно допускането на касационното обжалване.
На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1610 лева, за разглеждането на касационната жалба по същество.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188/02.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 459/2016 г. от състав на Апелативен съд – П..
Указва на С. В. Х. и Е. А. Х. да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1610 лева, като в едноседмичен срок представят доказателства за внесена държавна такса, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.