4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 808
гр. София, 15 ноември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева търговско дело № 60006 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3675/11.04.2016 г. на [фирма] против Решение № 5/09.02.2016 г., постановено по възз.търг.д. № 329/2015 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено Решение № 395/09.10.2015г. по т.д. № 492/2014 г. на Окръжен съд – Бургас в частта му, с която предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.173 ЗЕ, вр. с чл.327 ТЗ е отхвърлен частично за сумата 12 734.42лв., представляваща продажна цена на количества природен газ, доставени през месец юли 2014г. В жалбата се сочи, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен в нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е релевирал доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Поражда ли правни последици по отношение на трето за правоотношението лице, договор за продажба на природен газ, който не е сключен в предписаната от закона форма, но страните са го изпълнявали, в т.ч. са издали двустранно подписани фактури; 2/ Какви са основанията за определяне на един договор като търговска тайна и към кой момент в производството по делото може да бъде заявено това обстоятелство; 3/ Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания, установяват ли валидно правоотношение по договор за продажба, ако самият договор не е сключен в законоустановената форма за действителност и не е представен като доказателство по делото.
По първия и третия въпрос касаторът твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, а по втория въпрос се сочи основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата – [фирма] (с предишно наименование [фирма]) – в писмения си отговор излага доводи за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че между страните са били сключени два договора – за покупка на компресиран природен газ / Договор № КПГ 001/28.02.2014 г./, съгласно който продавачът – ищец компресира и продава на купувача – ответник заявени количества природен газ, а последният се задължава да ги приема и заплаща; и договор № Д-2014-009/28.03.2014 г., по силата на който възложителят – ответник възлага на изпълнителя – ищец да извърши компресиране на природен газ, предоставен от възложителя в трейлери, батерии от бутилки или други съоръжения за пренасяне на компресиран газ. По делото е установено, че за м.юни 2014г. касаторът е доставил на ответника природен газ на стойност 33 022, 82 лв., съгласно фактура № 89/30.06.2014 г., която сума купувачът е осъден да заплати на продавача и в тази част решението е влязло в сила. Спорен е останал въпросът дали през м.юли 2014г. ищецът е доставил на ответника природен газ на стойност 12 734, 42 лв., за което е издадена фактура № 119/31.07.2014г., по която е заплатена само услугата компресиране.
За да отхвърли претенцията в тази й част, въззивният съд е приел, че за изследвания период, дружеството не дължи плащане на продажна цена на природен газ, тъй като такъв не му е доставен от ищеца. Във връзка с изложените от страните твърдения са обсъдени и преценени всички представени по делото писмени доказателства, в т.ч. и заключението на съдебно-икономическата експертиза, като след съвкупния им анализ, съдът е направил извод, че компресираният за м.юли 2014г. природен газ е бил собственост на ответника, тъй като безспорно е установен фактът на закупуването му от третото за процеса лице – [фирма]. Посочено е, че както договорната връзка, така и доставката от страна на [фирма], се установяват от представените и неоспорени по делото приемо-предавателни протоколи, фактури, справки и от заключението на съдебно-счетоводна експертиза. В тази насока съдът се е позовал на изисканите от газопреносния оператор [фирма] месечни и дневни заявки за пренос на природен газ към доставчика [фирма], който от своя страна доставя газта в изходна точка на газопреносната мрежа – Г. С. както на ищцовото дружество – [фирма], така и на третото лице – [фирма]. От същите е изяснено, че през м.юли 2014г. за дружеството [фирма] са постъпили и предадени 8 820 куб.нм. газ, като в изходната точка на приемане са пренесени 17 637 куб.нм. газ, което съответства на закупеното от ответното дружество количество газ за същия месец, респ. на предаденото за компресиране на ищцовото дружество /съгласно изрично отразеното в представените двустранно подписани приемо – предавателни протоколи №40-№42 за м.юли 2014г./.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване е само този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата воля на съда.
В случая, нито един от трите въпроса в изложението не е с характеристиките на правен проблем по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не може да обоснове релевираните от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Решаващият извод на въззивния съд, за да отхвърли иска в частта му за сумата 12 734.42 лв., е основан на приетото, че през м.07.2014г. между страните не е осъществена доставка на газ, за да възникне задължение за ответника -купувач да плати цената. Прието е, че ищецът – продавач, чиято е доказателствената тежест, не е доказал да е предал в собственост на ответника – купувач въпросното количество газ, чието заплащане търси.
Предвид това, първите два въпроса в изложението, касаещи формата за действителност на договор за природен газ, сключен между ответника и трето за процеса лице, респ. правните последици за ищеца от неспазването на тази форма; съответно, кога един договор може да се определи като „търговска тайна” – са изцяло неотносими, защото не са обусловили решаващата воля на съда. Както договора за продажба на природен газ между ищеца и ответника, така и този, между ответника и третото лице, са коментирани от съда с оглед установяването на правнорелевантното обстоятелство за наличие /или отсъствие/ на фактически осъществена от [фирма] доставка /респ.предаване за изкупуване/ на газ през м.07.2014г. за ответното дружество, за да възникне за търговеца задължение да плати цената на стоката.
По третия въпрос в изложението и доколкото с него се визира доказателствената сила на счетоводните записвания, въззивната инстанция не се е отклонила от приетото в задължителната съдебна практика, че редовно водените счетоводни книги могат да бъдат доказателство за изпълнение на сключените търговски сделки /чл.55 ал.1 ТЗ/, както и че фактическото предаване на стока по договор за търговска продажба, може да се доказва с всички допустими доказателствени средства – фактури, приемо-предавателни протоколи, разписки, заявки и др. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /напр. – решение № 218/05.07.2011 г. по гр. д. № 775/2010 г. , III г. о., решение № 2/20.01.2011 г., III г. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о. и др./ е разяснено също, че счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила е производна и се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство, редовността на удостоверените обстоятелства не се презумира, а доказателствената сила на счетоводните книги и записванията в тях следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 182 ГПК.
Предвид всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
При този изход на делото, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3, във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за М. – за отговора по касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 427. 04 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5 от 09.02.2016 г., постановено по възз.търг.д. № 329/2015 г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК-[ЕИК], със седалище и адрес на управление – Област Б., [община], [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на [фирма], с ЕИК -[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], ет.9, ст.902, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 1 427. 04 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.