4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
С., 16.06. 2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 2660 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат А. К. срещу въззивно решение от 15.01.2014 год. по гр.д. № 309/2013 год. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено решението на Ломския районен съд от 11.10.2013 г. по гр.д. № 602/2013 г., постановено e друго, с което са уважени предявените от Н. И. К. срещу МБАЛ „Св. Н. Чудотворец” Е., [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 133 от 30.04.2013 г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “ръководител счетоводен отдел”, и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 18 072 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати направените по делото разноски.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправният въпрос – притежава ли управител на болнично заведение, вписан в Търговския регистър за управител на основание §1 а от Наредба № 9 от 26.06.2000 г., издадена по З. и чл.141, ал.3 ТЗ, работодателска власт по чл.328, ал.2 КТ, с оглед предоставените му в договора за управление права да сключва, изменя и прекратява трудови договори, при спазване на нормативната уредба. Въпросът е поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правота; по процесуалноправният въпрос-за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК и кои са допустимите доказателствени средства за установяване възложени на служителя трудови задължения. По тези въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата Н. И. К. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл.344, ал1, т.1-3 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението на първата инстанция и уважи предявените от Н. И. К. срещу МБАЛ [фирма], [населено място] искове, Монтанският окръжен съд е приел, че временно изпълняващият длъжността управител на дружеството няма компетентност да упражни правото си по чл.328, ал.2 КТ. На това основание уволнението на К. по чл.328, ал.2 КТ е прието за незаконно. Съдът е изложили допълнителни съображения, че по отношение на К. не е установено да е била част от ръководството на дружеството.
Правния въпрос дали в обема на правомощията на временно изпълняващия длъжността управител на дружеството влиза и възможността, той да сформира свой екип, като за това упражни правото по чл.328, ал.2 КТ е поставен предвид приетото с обжалваното решение, че изпълняващият длъжността управител на дружеството по сключения договор за възлагане на управление е за срок до провеждане на конкурс за избор на управител, поради което временно изпълняващият длъжността управител не разполага с възможността да прилага чл.328, ал.2 КТ по отношение ръководния състав на дружеството независимо, че му е делегирана дисциплинарна власт по отношение персонала и възможност да сключва, изменя и прекратява трудови договори, тъй като това е във връзка с организацията на текущата работа, но не и възможност да подбере свой управленски екип. Даденото разрешение на въпроса с обжалваното решение е съответно на смисъла и целта на правната норма. Основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ възниква при сключване на договор за управление и възложените с него на управителя задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнението на определената с него бизнес програма. Законът предоставя на управителя работодател и правото да си подбере нов екип от сътрудници, с помощта на които да я изпълни, за което той трябва да има правно основание за прекратяване на трудовия договор със съответните служители от ръководството на предприятието. Обемът на правомощията зависят от мандата, който е възложен да се изпълнява, а последният зависи от задачите, включени в този мандат. Законът не слага знак на равенство между титуляр и изпълняващ длъжността и точно това е съобразено от съда при постановяване на обжалваното решение. С учредяването на нов мандат по договор за възлагане на управление, за управителя възниква възможността да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал.2 КТ. В този смисъл са определение № 341 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2012 г., III г. о., определение по гр.д. № 1564/2010 г.ІІІ г.о. на ВКС. Поради това поставеният правен въпрос не се нуждае от разрешение, което да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По процесуалноправният въпрос- за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК също не е налице основание за допускане до касационно обжалване. В т.1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на този въпроса, като е прието, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая въззивният съд е изложил съображения по приложението на чл.328, ал.2 КТ в съответствие с даденото разрешение в тълкувателното решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса кои са допустимите доказателствени средства за установяване възложени на служителя трудови задължения. Този въпрос не е обуславящ за решаващите изводи на съда, че уволнението е незаконно. Това е така, защото решаващият извод е, че временно изпълняващият длъжността управител не разполага с възможността да прилага чл.328, ал.2 КТ по отношение ръководния състав на дружеството.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не се присъждат разноски, поради непредставяне на доказателства за направени такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.01.2014 год. по гр.д. № 309/2013 год. на Монтанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: