О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
София,21.06.2013г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2424/2013г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 26.11.2012г. по гр.д.№389/2012г. на АС Велико Търново в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят Н. Д. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който разрешаван е противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил П. на Р. Б. да заплати на Н. Д. сумата 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение, заедно със законната лихва, считано от 11.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата 82 лева разноски по делото. Със същото решение съдът е отхвърлил предявените искове в останалата им част, а именно отхвърлил е иска за неимуществени вреди за разликата до сумата 30000лева, представляващ частичен от общо претендираните 50000лева неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е иска за сумата 500лева, претърпени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
Съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направените разноски за адвокатско възнаграждение в наказателно производство – и за сумата 30 000лева, представляваща претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение и водено наказателно дело в Русенския районен съд, приключило с влязла в сила оправдателна присъда на Русенския окръжен съд, която искова претенция за неимуществени вреди е предявена като частична от общо претендираното обезщетение 50 000 лева. Прието е за установено, че ищецът Н. Д. е бил обвиняем по досъдебно производство – дознание № 1135/2006г. по описа на ОДП гр.Русе, образувано на 08.12.2006г. и с постановление от 03.05.2007г. по посоченото дознание същият е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.3 пр.2 във връзка с ал.1 НК/обсебване/, а именно за това, че през периода от 03.08.2006г. до 15.08.2006г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари на обща стойност 246,80 лева, собственост на И. Н., с която живеел на съпружески начала, като спрямо обвиняемия не е била взета мярка за процесуална принуда. Установено е също така, че с присъда от 06.11.2007г. по НОХД №2012/2007г. Русенският районен съд е признал подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение и го е оправдал, като същата е била потвърдена от ОС Русе.
При тези данни съдът е счел, че е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 ,пр.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като отговорността на П. на Р Б. следва да се ангажира. Съдът е изложил съображения за това, че от съществено значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което е дължимо на посоченото основание, са продължителността на воденото наказателно производство, липсата на взета мярка за процесуална принуда спрямо ищеца, многократните минали осъждания на същия, както и че притесненията и неудобствата, които е преживял вследствие на повдигнатото му обвинение и внасянето на обвинителен акт в съда, не се доказва връзка между процесното обвинение и това, че не е работил по трудов договор. Взет е предвид и факта, че наказателното производство е било инициирано от жената, с която е живеел на семейни начала и именно по нейна тъжба е било образувано дознанието, както и това, че настъпилата смърт на тъжителката при катастрофа е допринесла за този изход на делото. Съдът е приел въз основа на съвкупната преценка на всички правно значими обстоятелства, че искът е основателен и доказан в размер на сумата 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, тъй като същият е съобразен със съдебните решения па аналогични случаи.
Съдът е приел, че не е доказано с приложените досъдебно производство, НОХ дело на Русенския районен съд и ВНОХ дело на Русенския окръжен съд, че ищецът е направил разноски в наказателното производство в размер на сумата 500 лева, платен адвокатски хонорар на защитника му, тъй като видно от договора за правна помощ и пълномощното адвокатски хонорар в размер на 500 лева е договорен, но не е записано, че е платен, а константната съдебна практика е в смисъл, че адвокатско възнаграждение се присъжда, когато не само е договорено, но е и платено.
В изложение към касационната си жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че въпросът за справедливия размер обезщетението е съществен за изхода на спора, разрешен е от съда в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решения на състави на въззивни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила и не следва да се съобразяват от настоящата инстанция при преценка за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос за начина на определяне справедливо обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване, тъй като не е налице противоречие на разрешения правен въпрос с тълкувателни решения, постановления на Пленума на ВС, решения на състави на ВКС и други съдилища, в който случай само би било налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по този съществен материалноправен въпрос в съответствие с практиката на ВКС.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като противоречието в практиката е преодоляно, включително и с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 26.11.2012г. по гр.д.№389/2012г. на АС Велико Търново в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.2,ал.1, т.2 ЗОДОбВ и чл.86 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: