4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
гр. София, 21.09.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 549 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответниците С. Й. Б. и Н. П. Б., двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. М. Гергьовски срещу определение от 23.04.2012г. по в. гр. дело № 15827/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д състав в частта, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство по прокурорска преписка № 40470/2010г. на Софийска районна прокуратура.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевират доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че наказателното производство е висящо и че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Излагат съображения, че представените постановления на СРС и СГП не доказват наличие на разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване ще има значение за изхода на спора. Прокурорът не е разкрил престъпни обстоятелства и не е открил достатъчно данни, въз основа на които да може да направи основателно предположение за извършено престъпление, поради което не е образувано досъдебно производство. Частните жалбоподатели поддържат, че възможността за неограничено обжалване на постановленията на прокурора за започване на досъдебно производство би могла да бъде използвана за неограничено във времето продължаване на висящността на гражданския спор. Не е необходимо спиране на производството на делото, тъй като разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда възможност за отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетел, върху които е основано решението. Частните жалбоподатели молят определението да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. М. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Релевира доводи, че ако се установи лъжесвидетелстване на определена група от свидетелски показания, дадени пред първоинстанционния съд, последиците от наказателното производство биха имали самостоятелно правно значение за действителността и основателността на претендираното от ищеца вземане и ще е налице основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът моли определението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Въззивното производство пред Софийски градски съд е образувано по въззивна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу решение от 19.07.2011г. по гр. дело № 50012/2010г. на Софийски районен съд, І ГО, 36 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу С. Й. Б. и Н. П. Б., двамата от [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер 10 880,45 лв., представляваща стойността на предоставените материали и СМР, със законната лихва от 06.11.2009г.
Въззивният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като е приел, че са налице изискуемите предпоставки – образуваното наказателно производство по пр. пр. № 40470/2010г. на СРП касае истинността на свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, които установяват факти, които са от съществено значение за разрешаването и изхода на спора.
В тази връзка пред въззивната инстанция са представени постановление за отказ за започване на досъдебно производство от 03.01.2011г. по пр. пр. № 40470/2010г. на СРП и постановление от 09.05.2011г. по пр. пр. № 5023/2011г. на СГП, с което горепосоченото постановление на СРП е отменено. От посочените постановления се установява, че преписката е образувана по сигнал на А. Е. Н. /управител на ищцовото дружество/ срещу С. Б., Н. Б., Д. А. и И. Я. относно показанията им по гр. дело № 50012/2009г. на СРС.
За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е необходимо при разглеждане на гражданското дело да се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор. Предявените от [фирма], [населено място] срещу С. Й. Б. и Н. П. Б., двамата от [населено място] искове са с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в определен размер, представляваща стойността на предоставени материали и възложени СМР на определен обект.
Представените във въззивното производство постановление за отказ за започване на досъдебно производство от 03.01.2011г. по пр. пр. № 40470/2010г. на СРП и постановление от 09.05.2011г. по пр. пр. № 5023/2011г. на СГП, както и представените в настоящото производство постановление за отказ за започване на досъдебно производство от 14.11.2011г. по пр. пр. № 40470/2010г. на СРП и жалба срещу последното постановление не доказват наличие на разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване ще има значение за изхода на спора. От една страна, прокурорската преписка е образувана по сигнал на управителя на ищцовото дружество, а от друга страна, не е образувано досъдебно производство. Спирането на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият факти за престъпление, да се изчака наказателната присъда относно тия факти, която да бъде съобразена по гражданския спор – чл. 300 ГПК. Спирането е допустимо само, ако фактът на престъплението не може да бъде установено по реда на гражданския процес, но спорното право е обусловено от тези факти. Гражданският съд може да спре производството при наличие на висящо наказателно производство в съдебна фаза, за да изчака влизане в сила на присъдата, както и ако при разглеждане на гражданското дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор. Висящността на производството по прокурорската преписка преди образуване на досъдебно производство, какъвто е настоящият случай, е правно ирелевантно за гражданския процес, тъй като прокурорската преписка е образувана по сигнал на една от страните. Доколкото в случая липсват данни за разкрити в хода на делото престъпни обстоятелства, а не само твърдения на ищеца в отправения сигнал до СРП, то предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на исковото производство следва да бъдат отречени.
Съдът е длъжен да реши гражданскоправния спор въз основа на доказателствата, които той е събрал, като има право в съответствие с всички събрани доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, да кредитира показанията на определени групи свидетели и други да не възприеме като обективно дадени. От друга страна, от значение за изхода на спора е установяване на обстоятелството, че ищецът е извършил възложените от ответниците СМР, което може да се извърши с всички доказателствени средства.
Въз основа на изложените съображения обжалваното определение е неправилно, поради което трябва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 23.04.2012г. по в. гр. дело № 15827/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д състав в частта, с която е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.