О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
София 22.11.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2172/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение №697 от 25.03.2019 г. по гр. дело №5400/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5101 от 26.07.2018г. по гр.д. № 9433/2016г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. О. М., със съдебен адрес – [населено място], на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че са установени всички елементи от фактическия сътва на разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, които са: незаконно, поради постановената оправдателна присъда, повдигнато и поддържано обвинение от Прокуратурата за извършено престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,точка 2 връзка с ал.2 НК, което е в причинна връзка с настъпилите за ищеца неимуществени вреди от негативни емоционални преживявания, включително на несигурност и страх от упражнената срещу него в крайна сметка незаконна наказателна репресия и от преживяните ограничения на основните му конституционни права от наложената му най-тежка мярка за неотклонение и другите наложени ограничения в рамките на наказателното производство. Отговорността за обезщетение на доказаните неимуществени вреди следва да се поеме от Прокуратурата, която в качеството си на процесуален субституент на държавата, носи риска за законността и основателността на повдигнатото обвинение за извършване на престъпление, независимо дали нейни длъжностни лица виновно са причинили вредите. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени разясненията по точка 11 и раздел II от мотивите към нея на Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, точка 11 и мотивите към нея на Т.Р. № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС и съобразно обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД във връзка с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ съобрази и следните релеванти за размера на обезщетението факти: a) възрастта на ищеца, които към момента на влизане в сила на оправдателната присъда, е бил навършил 42 години; б) тежестта на повдигнатото му обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода за срок от три до десет години; в) продължилото 4 години, 7 месеца и 23 дни наказателно производство, в хода на което на ищеца за 36 дни са били наложени мярка за неотклонение „задържане под стража“ и продължителна забрана да напуска пределите на Република България, двукратно потвърдените на въззивна инстанции осъдителни присъди с наложено наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 НК; в) доказаните негативни преживявания на ищеца от повдигнатите му обвинения и наложени ограничения в рамките на наказателното производство, които са имали негативно отражение върху живота и на неговите близки; г) и не последно място обществено-икономическите условия в страната, когато към момента на влизане в сила на оправдателната присъда съгласно ПМС № 375 от 28.12.2015г. минималната месечна работна заплата е била 420 лева, приема, че за обезщетение на неимуществените вреди, следва да се определи сумата 7 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 24.06.2016г. до окончателното й изплащане.
Ответникът по касационната жалба А. О. М., със съдебен адрес – [населено място], не е заявил становище.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №697 от 25.03.2019 г. по гр. дело №5400/2018 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №697 от 25.03.2019 г. по гр. дело №5400/2018 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.