7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
София, 27,12,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 131 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени от насрещните страни по спора, предмет на въззивното решение № ІІІ-124 на Бургаския ОС, ГК, 3-и с-в от 27.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 1001/2010 г.
Касационната жалба с вх. № 10037/25.ХІ.2010 г. на ищцовия О. с. на ТПК-гр. П. е против онези две части от въззивното решение, с които Бургаският ОС e потвърдил първоинстанционния съдебен акт: досежно отхвърляне исковете на тази кооперация /по смисъла на чл. 54, ал. 3 ЗК/ срещу ответното [фирма]-гр. Н. с правно основание по чл. 232, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД за присъждане на суми в размер на 9 799.61 лв. и съответно на 103.53 лв. – и двете претендирани като равностойност на неизвършени от д-вото наемател консумативни разноски за ел. енергия и вода във връзка с ползването на отдадените му под наем кооперативен терен и две стаи.
Единственото оплакване на кооперацията касатор е за постановяване на въззивното решение в тези две негови части при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира частичното му касиране и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този въззивен съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК О. с. на ТПК-гр. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две отхвърлителни части от въззивното си решение Б. се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса, а именно: за обвързаността си с доказателствено искане за допускане на председателя на кооперацията ищец да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК, а също и за повторен разпит на изслушани от първата инстанция свидетели относно размера на изразходвани от д-вото наемател количества ток и вода при ползването на наеманите имоти. Тези два правни въпроса били от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а първият бил решен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 6/23.ХІІ.1968 г. – относно задължението на гражданския съд за дейно участие в изясняването на действителните права и отношения на страните в процеса. Специално наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК се мотивира с Р. № 242/8.VІІ.2010 г. по н.д № 173/2010 г.
Съответно насрещната касационна жалба с вх. № 10 159/29.ХІ.2010 г. на ответното по частичните искове на к. [фирма] – [населено място], област Б. е само срещу онази част от същото въззивно решение, с която д-вото е било осъдено да заплати на ОС на ТПК-гр. П. по неговия иск с правно основание по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за неплатен наем в процесния период от 1.VІ.2008 г. и до 30.ІХ.с.г. сума в размер на 4 896 лв. за осъщественото ползване на терен в С. бряг.
Оплакванията на [фирма]-гр. Н. са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение на Бургаския ОС в обжалваната негова осъдителна част– поради необоснованост и постановяването му при допуснати от състава на въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира обезсилването му, респ. частичното му касиране. Инвокирани са доводи за произнасяне по непредявен иск, понеже в исковата молба на кооперацията не се правело позоваване на клаузата за осъвременяване без уведомление до наемателя на наемната цена по т. 2, изр. 2-ро от сключения между страните по спора първоначален писмен наемен договор от 1.ХІІ.2006 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ответник обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си Бургаският ОС се е произнесъл – в противоречие с други влезли в сила съдебни решения на отделни състави от ТК на ВКС при действието на ГПК /отм./ – по процесуалноправния въпрос за „доказателствената стойност на фактурата по отношение на конкретното съдържание на договорното правоотношение между страните”, специално в частта му досежно размера на дължимия наем. Посочените и представени с това изложение актове са, както следва: 1/ Решение № 987/26.ХІ.2004 г. на ВКС, ТК, по гр.д. № 157/04 г.; 2/ Решение № 975 от 1.ХІ.,2005 г., постановено по т. д. № 225/05 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ищцовата кооперация писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на алтернативните оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение в атакуваната от д-вото негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред Бургаския ОС, всяка една от двете касационни жалби ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на кооперацията-ищец:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото.
В процесния случай Бургаският ОС изрично е посочил в мотивите към своето въззивно решение /на л. 56/, че не е уважил направените искания по доказателствата и, в частност, тези на кооперацията по чл. 266, ал. 3 във вр. с чл. 176 ГПК за снемане обяснения от собствения й председател, т.е. изходът на делото във въззивната инстанция по никакъв начин не е бил поставен в зависимост от уважаването на това искане за събиране на „доказателство” с минимална доказателствена стойност: по същество твърдения, изхождащи от законния представител на същото юридическо лице /чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК/, поддържащо искането и без въобще да е налице процесуалната възможност за прилагане на последиците по чл. 176, ал. 3 ГПК. В атакуваните от кооперацията две негови отхвърлителни части, въззивното решение не би могло да е постановено в противоречие с посоченото Постановление на Пленума на ВС на НРБ № 6/23.ХІІ.1968 г., тъй като тогава не е съществувала процесуална разпоредба, идентична по смисъл с нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК, поставяща като условие за уважаване на искане за събирането на доказателства във въззивното пр-во, същите да не са били допуснати от първостепенния съд в резултат от негови „процесуални нарушения”. Не е налице и правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото изтъкваната от кооперацията касатор необходимост ВКС да извърши тълкуване „на чл. 266, ал. 3 във вр. чл. 176 ГПК” се прави без позоваване на евентуални непълнота, неяснота или противоречие в тези две процесуални разпоредби, последната от които несъмнено адресирана към насрещната страна по даден правен спор.
Що се отнася са до втория формулиран в изложението на ОС на ТПК-гр. П. към жалбата му процесуалноправен въпрос – досежно обвързаността на въззивния съд с доказателствено искане за повторно изслушване на свидетели за размера на незаплатени от д-вото наемател консумативни разходи /за ел. енергия и вода/, той също не е бил сред онези правни въпроси, оказали се релевантни за изхода на делото пред Бургаския ОС, щом като в обобщение последният е приел в решаващите си мотиви нещо различно: че не е било установено с годни доказателствени средства по ГПК кооперацията да е направила тези разходи вместо наемателя си, заверявайки сметките на съответното ел. разпределително и В. д-во със сега претендираните от нея суми срещу търговеца ответник.
2. По касационната жалба на ответното търговско д-во:
А. По релевираното основание по чл. 281, т. 2 ГПК в атакуваната от [фирма] осъдителна част на въззивното решение, обосноваващо приложно поле на касационния контрол:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., този съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от този, който сочи касатора, освен ако въпросът има значение за недопустимостта /респ. нищожността/ на обжалваното решение. Само „ако съществува вероятност” атакуваното въззивно решение да страда от някой от горепосочените два порока – извън неправилността, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта /респ. валидността/ му ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Следователно не е достатъчно единствено твърдението на всеки един касатор за недопустимост на съответното въззивно решение, за да се обоснове надлежно приложно поле на касационното обжалване.
В настоящия случай оплакването на [фирма] по чл. 281, т. 2 ГПК се прави с твърдение за произнасяне на Бургаския ОС по непредявен иск. Такова оплакване д-вото ответник не е поддържало обаче пред въззивната инстанция, а последната се е произнесла по същия иск – с правно основание по чл. 232, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, какъвто е разгледал и първостепенния съд. Ето защо не се констатира да е налице вероятност постановеното от Бургаския ОС въззивно решение да е недопустимо в частта му, с която е било потвърдено първоинстанционното решение на Несебърския РС: за осъждането на търговското д-во да заплати на ищцовата кооперация сума в размер на 4 896 лева – неплатен актуализиран наем за месеците юли, август и септември на 2008 г.
Б. По релевирания в изложението на [фирма] към жалбата му единствен процесуалноправен въпрос:
За да уважи изцяло претенцията на кооперацията ищец за присъждане на сума в размер на 4 896 лв. – като неплатен наем за ползване на собствен неин терен в Сл. за 3-месечния исков период от 1 юли 2008 г., отразен в издадени от ищцовата кооперация данъчни фактури, които д-вото надлежно е осчетоводило, Бургаският ОС е приел, че първоначално уговорената месечна наемна цена между страните по спора, съгласно клаузата на чл. 2, ал. 2 от сключения помежду им писмен наемен договор от 1.ХІІ.2006 г., трансформирал се в безсрочен в хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, към този начален момент е била вече завишена от кооперацията наемодател в съответствие с нарастването на средния индекс на цените на дребно /по данни на НСИ/ на 1 632 лв. – и то без за това да се е изисквало д-вото наемател да бъде изрично уведомено. Този решаващ правен извод на въззивния съд е бил основан върху предходната му констатация, че между страните по делото липсва спор, че „те са били в наемни правоотношения по безсрочен договор за наем”, изключващ неизпълнението на задълженията на наемателя в течение на един месец да може да се третира като равностойно на дължимото от всяка страна по сделката едномесечно предизвестие за прекратяване на действието й.
С оглед изложеното се налага извод, че единственият релевиран от д-вото касатор процесуалноправен въпрос /”за доказателствената стойност на фактурата по отношение на конкретното съдържание на договорното правоотношение между страните”/, по който Бургаският ОС се е произнесъл с атакуваната осъдителна част от въззивното си решение, е бил решен не в противоречие, а – напротив – в точно съответствие с разрешенията в цитираните и приложени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на д-вото касатор две решения на отделни състави от ТК на ВКС от 2004 г. и 2005 г.
При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК претендираните от страните разноски следва да останат в тежест на всяка една от тях.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № ІІІ-124 на Бургаския окръжен съд, ГК, 3-и с-в, от 27.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 1001/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2