1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
С., 6.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1641 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. П. Р. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. М. от АК-С., против въззивно решение от 03.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 11489/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-А гражданско отделение, с което като е потвърдено решението от 20.08.2010 г. на Софийски районен съд, 45 с-в, постановено по гр.д. № 51844/2009 г., е отхвърлен предявеният от И. П. Р. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на [фирма] сумата 7 154,23 лв. – цена за телефонни услуги, със законната лихва от 04.02.2000 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и сумата 289,33 лв. – разноски по гр.д. № 1013/2000 г. по описа на СРС, поради изтекла погасителна давност.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставеният материалноправен въпрос е – какъв е срокът на погасителната давност при периодичните платежи и по-конкретно при доставка на телекомуникационни услуги – три или петгодишен.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с обжалваем интерес над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1039/2000 г. на СРС, 38 с-в, ищецът И. Р. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 7 154,23 лв. – цена за телефонни услуги, със законните последици, като на 30.04.2004 г. е издал изпълнителен лист за присъдените суми, въз основа на който е образувано изп.д. № 2804/2004 г. В настоящото производство ищецът оспорва дължимостта на сумата, предмет на изпълнителното производство с иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, поради което възражението му за изтекла тригодишна давност с оглед на това, че се касае за периодични платежи и погасяване на вземането, се явява неоснователно, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. А в случая от постановяване на решението 30.10.2000 г. нито до датата на издаване на изпълнителния лист – 30.04.2004 г., нито до датата на образуване на изпълнителното производство – 15.06.2004 г., е изтекла предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност за вземането, установено със съдебно решение.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведен правен въпрос, но същият не е обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като в случая ищецът е предявил отрицателен установителен иск по чл. чл. 439, ал. 1 ГПК, с който оспорва дължимостта на сумата, предмет на изпълнително производство, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение, поради което може да се позовава на изтекла давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, чийто срок е петгодишен. Без значение в случая е обстоятелството, че цената на иска по влязлото в сила решение, с което той е осъден да заплати на ответника по жалбата сумата от 7 154,23 лв. – неплатени телефонни услуги представлява вземане за „периодични плащания” по см. на чл. 111, б.„в” ЗЗД, които се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок, съгласно приетото в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в настоящото производство касаторът оспорва вземане, установено със съдебно решение и както се посочи по-горе съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност за това вземане е петгодишна, който срок в случая съдът е приел, че не е изтекъл. В заключение следва да се посочи, че направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставения правен въпрос, макар и да не е обусловил изхода на делото, е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в цитираното по-горе ТР № 3/2012 г., която изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 03.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 11489/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-А гражданско отделение, по касационна жалба с вх. № 72505 от 04.08.2011 г. на И. П. Р. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: