4
Определение на Върховния касационен съд ІІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
С., 7.12. 2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети декември две хиляди и двананадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д.N 531 по описа за 2012 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. Г., подадена чрез адвокат М. Г. срещу определение № 1606 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 1356/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Пловдивския районен съд от 24.02.2012 г. по гр.д. № 4735/2009 г., с което се оставя без уважение молбата на А. А. Г. за възстановяване на пропуснат поради особени непредвидими обстоятелства срок по чл.262, ал.1 ГПК за отстраняване нередовности на подадена въззивна жалба срещу постановеното по делото решение от 9.12.2010 г. Поддържа се, че определение е неправило и се иска неговата отмяна.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. когато съобщението за оставяне на въззивна жалба без движение е връчено на адреса посочен в исковата молба, но не на страната, а на неин наемател, който не го е предал, това представлява ли непреодолимо обстоятелство за страната и основание ли е за възстановяване на пропуснат срок; 2. длъжен ли е процесуалния представител на страната, който е бил ангажиран да я представлява само в производството пред първата инстанция за приеме съобщението за оставяне без движение на въззивната жалба.
Ответникът по частната жалба Ц. В. С. в писмения отговор, подаден чрез адвокат Р. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както и че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Пловдивския районен съд, с което молбата на А. Г. за възстановяване срока за отстраняване нередовности на въззивна жалба е оставена без уважение Пловдивският окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК. Изложил е съображения, че съобщението за отстраняване на нередовностите е било редовно получено на 11.01.2011 г. срещу подпис от лицето П. П. П., наемател на адреса в [населено място], [улица], който е посочен като съдебен такъв от страна на самите жалбоподатели. Приел е, че от този момент е започнал да тече едноседмичният срок за отстраняването им до изтичането му същите не са били отстранени. Направил е извод, че жалбоподателката не сочи конкретни причини за пропускане на срока, по отношение на които съдът да извърши преценка дали могат да се квалифицарат като особени непредвидими и непреодолими обстоятелства, налагащи възстановяне на пропуснатия срок. Приел е за неоснователно оплакването, че съобщението трябвало да се връчи на адвокат Р. М. по съображения, че тя е била процесуален представител само за първоинстанционното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос: когато съобщението за оставяне на въззивна жалба без движение е връчено на адреса посочен в исковата молба, но не на страната, а на неин наемател, който не го е предал, това представлява ли непреодолимо обстоятелство за страната и основание ли е за възстановяване на пропуснат срок. Разпоредбата на чл.46, ал.4, изр. 2 ГПК установява, че адресатът на съобщението може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Молителят трябва да доказва отсъствие от адреса си по времето, когато е връчено съобщението на другото лице от кръга, посочен в чл.46, ал.2 и то в продължение на течението на срока. В случая въззивна жалба е подадена от А. А. Г., С. А. А. и А. Б. А., като в нея е посочено, че всички жалбоподатели са с адрес за призоваване: [населено място], [улица] чрез С. А. А.. На посочения във възивната жалба общ съдебен адресат на всички жалбоподатели съобщението е връчено по реда на чл.46, ал.2 ГПК – на наемател. Съобщението е прието от лице от посочения адрес, на който не пребивава жалбоподателката. В тази хипотеза тя не е съдебен адресат, поради което в случая е неприложима хипотезата на чл.46, ал.4, изр.2 ГПК. Поради това поставеният правен въпрос не е обуславящ за извода на съда, че жалбоподателката не е посочила конкретните обстоятелства и техния непредвидим и непреодолим характер, за да може да се извърши преценка налице ли са предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК. Това налага извод, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса: длъжен ли е процесуалният представител на страната, който е бил ангажиран да я представлява само в производството пред първата инстанция да приеме съобщението за оставяне без движение на въззивната жалба. Поставеният въпрос е неотносим за производството по възстановяване на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие. Възстановява се срок, който е пропуснат, а въпросът касае редовността на връчване на съобщение и пропускането на определения от съда срок.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1606 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 1356/2012 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: