О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
гр. Софияq 27.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 585 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Г. М. Л., М. М. Л. и Ж. П. Л., чрез адв.пълномщника А. Б. срещу решение от 04.02.2010 г. по гр.дело № 344/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 25.03.2003 г., постановено по гр.дело № 11473/2002 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г. М. Л. и М. М. Л. срещу Б. С. М. иск с пр.осн.чл.108 от ЗС за ? ид.част от имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. С., ж.к.”К”, ул.”Б”, бл. 241, вх. Г, ет.3 и в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от Ж. П. Л. срещу Б. С. М. с пр.осн.чл.108 от ЗС за същия недвижим имот.
Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос по приложението на чл.220 от ГПК/отм./ относно обективните предели на силата на пресъдено нещо по влязлото в сила на 17.03.2005 г. решение по гр.дело № 1215/2004 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявен иск от Б. С. М. срещу Г. М. Л., М. М. Л. и Ж. П. Л. с пр. осн.чл.97, ал..1 от ГПК/отм./ за 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след отмяна на въззивно решение от 16.07.2006 г. по гр.дело № 2775/2003 г. на Софийски градски съд на осн.чл.218б, ал.1,б.”в” ГПК/отм./ с решение № 1249/27.11.2008 г. по гр.дело № 432/07 г. на ВКС IV г.о.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от жалбоподателите Г. М. Л. и М. М. Л. срещу Б. С. М. по отношение на недвижим имот – апартамент № 48, находящ се в гр. С., ж.к.”К”, ул.”Б”,бл.241,вх. Г, ет.3 със застроена площ от 75.31 кв.м.е основателен в размер на 1/2 ид.част от имота.
Съдът е приел, че процесният апартамент, е придобит от жалбоподателите на основание саморъчно завещание от 10.12.1985 г., извършено от наследодателя П баща на жалбоподателката Ж. П. Л.. Наследодателят Г. починал на 02.05.88 г. и оставил наследници Ц съпруга от втори брак, починала на 10.08.2001 г. и Ж. Л. , родена от първия му брак.
Прието е, че спорният апартамент П. Г. придобил по реда на чл.55 г. от ЗПИНМ/отм./ по покупко-продажба с нот.акт № 82/1969 г. през време на брака му с Ц. А. , сключен на 03.01.62 г. След смъртта на Ц. А. – починала на 10.08.2001 г. същата била наследена от ответника по жалбата Б. М. – брат, от М. М. , починал през 1985 г. и наследен от Е. М. Р. и С. М. М. – син, последните двама са направили отказ от наследството на Ц. А. към 2002 г.
От правна страна въззивният съд е приел, че жалбоподателите Г. и М. Л. се легитимират като собственици на ? идеална част от процесния апартамент на основание извършения в тяхна полза завет, тъй като имота е бил придобит от завещателя по време на брака му със Ц. А. и е станал съпружеска имуществена общност. С оглед на това заветът има действие само за 1/2 идеална част от имота, която принадлежи на завещателя към момента на откриване на наследството.
Относно твърденията на жалбоподателите Г. и М. Л. , че имота е придобит изцяло с лични средства от завещателя П. Г. , които имат извънбрачен произход съдът е приел, че законовата презумпция по чл.19 от СК/отм./ не е оборена. За да направи този извод съдът е взел предвид влязлото в сила решение на 17.03.2005 г. по гр. д. № 1775/2003 г. на Софийски районен съд, с което е прието по предявен положителен установителен иск от Б. М. срещу жалбоподателите с пр.осн.чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, че М. е собственик на ? идеална част от спорния апартамент. Съдът е приел, че жалбоподателите, като оспорващи претендираното право в производството по предявения иск с пр.осн.чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ е следвало да се позоват на фактите, водещи до трансформация на лично имущество на завещателя. Като не са се позовали на такива факти съдът е приел, че същите се преклудират и не може възоснова на тях да се оборва правно положение, което е установено с влязлото в сила решение по гр.дело № 1775/2003 г. на СРС. В тази насока съдът е взел предвид, че производството по установителния иск за собственост е проведено по време на висящността на иска по чл.108 от ЗС и на осн.чл.188, ал.3 от ГПК/отм./ съдът е взел предвид всички факти, релевантни за спорното право, настъпили до приключване на устните състезания. С оглед на това съдът е приел, че е недопустимо в производството по предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС ищците да оборват правното положение, установено с влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът Б. М. е признат по отношение на тях за собственик на 1/2 ид.част от спорния имот. При тези съображения съдът е приел, че жалбоподателите-ищци Г. и М. Л. са собственици на 1/2 идеална част от процесния апартамент на основание извършеното завещание, а Б. М. е собственик на ? идеална част от имота на основание наследяване и извършени откази от наследство от Е. Р. и С. М. Прието е от съда, че процесния апартамент се владее от ответника Б. При наличие на предпоставките на чл.108 от ЗС за ищците Г съдът е уважил предявения иск от тях за 1/2 идеална част от имота, а по отношение на ищцата Ж го е отхвърлил изцяло.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по поставения процесуалноправен въпрос по приложението на чл.220 от ГПК/отм./ относно обективните предели на силата на пресъдено нещо по влязлото в сила на 17.03.2005 г. решение по гр.дело № 1215/2004 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявен иск от Б. С. М. срещу Г. М. Л., М. М. Л. и Ж. П. Л. с пр. осн.чл.97, ал..1 от ГПК/отм./ за 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Съобразно даденото тълкуване в т.4-та на ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС за да е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване означава, че разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото ще допринесе за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитието на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормата на чл. 220 от ГПК/отм./ е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е налице трайна и последователна съдебна практика.
С оглед на изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 04.02.2010 г. по гр.дело № 344/2009 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: