О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
гр.София, 10.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №642 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Х. А. от гр. С., чрез адв. С, против решението от 14.01.2009г., постановено по гр.д. №771/2008г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 22.05.2008г. по гр.д. №1249/2007г. на Горнооряховски районен съд, с което е уважен предявения от Д. А. К. от с. П., Великотърновска обл., срещу К. Х. А. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Д. А. К. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Георги И. А. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от Д. А. К. срещу К. Х. А. иск за разваляне на сключения на 28.12.1996г. с н.а. №110/1996г. между Д. А. К. и съпругата му Ж. Н. К. /починала през 2003г. и оставила за законни наследници ищеца, неин съпруг и сестра К/ и К. Х. А. /по време на брака й с Г. И. А. / договор за прехвърляне на собствеността дворно място с построената в него къща в с. П. срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от приобретателя, по отношение на 5/6ид.части от недвижимия имот. Прието е, че за прехвърлителите са възникнали нужди от ежедневни грижи с оглед на влошено здравословно състояние, но такива не са полагани от приобретателката лично или чрез трето лице, а грижи са били полагани епизодично, което неизпълнение е значително с оглед на интереса на кредиторите. Прието е за недоказано твърдението на ответницата по иска, че ищецът не е давал необходимото съдействие за да изпълнява тя поетите задължения по договора. Прието е също, че дори да се приеме твърдението да доказано, при такова поведение на кредитора, за длъжника възниква право и задължение да трансформира дължимите грижи и издръжка в паричен еквивалент, каквито доказателства не са събрани по делото.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи. Счита, че с въззивното решение въпросът за съвместното живеене на страните и обема на дължимите грижи е разрешен в противоречие с решение от 20.02.2004г. по гр.д. №502/2002г. на ВКС, ІІг.о., решение №51 от 13.02.2006г. по гр.д. №1241/2004г. на ВКС, ІІг.о. и решение №216 от 23.05.1996г. по гр.д. №636/1995г. на ВС, ІІ г.о. С посочените решения е прието, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка при придобиване на имот следва да съответства на конкретните нужди на прехвърлителя. В атакуваното въззивно решение е прието, че за прехвърлителите са възникнали нужди от ежедневни грижи с оглед на влошено им здравословно състояние – на прехвърлителката около две години преди смъртта й с оглед на онкологичното й заболяване, а на прехвърлителя след това поради хронично заболяване и възрастта си – род.1928г., поради което не може да се приеме, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава касаторът. Въпросът за съвместното живеене на страните по договора не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените решения. Въззивният съд е разгледал този въпрос във връзка с нуждата на прехвърлителите от ежедневни грижи, в какъвто смисъл е разрешен въпросът и във второто от решенията, на които касаторът се позовава. Неоснователно е позоваването на решение №433 от 27.04.1998г. по гр.д. №89/1998г. на ВКС, ІІг.о. по въпроса за продължителността на договора – до смъртта на прехвърлителя. Въззивният съд не е разрешил този въпрос в противоречие с посоченото решение, а твърденията, че ищецът не е твърдял неизпълнение на договора по отношение на прехвърлителката, не кореспондират със съдържанието на исковата молба. Решаващите изводи на въззивния съд са за епизодично изпълнение на договора при ежедневни нужди от грижи на прехвърлителката през последните две години от живота й, а на прехвърлителя след това до завеждане на иска, което неизпълнение е преценено като значително с оглед интересите на кредиторите, поради което въпросът за дължимите грижи преди това и позоваването на решение №1290 от 05.01.1996г. по гр.д. №1054/1995г. на ВС, ІІг.о. са неотносими към решаващите мотиви на съда, поради което не могат да обосноват извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.01.2009г., постановено по гр.д. №771/2008г. на Великотърновски окръжен съд, по касационна жалба на К. Х. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: