О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
София, 21.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 649/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. М. А.,Бисер М. А. и Ц. Х. А. против решение от 26.06.2008г. на Окръжен съд гр. М.,постановено по гр.д. №83/2008г. по описа на същия съд.
В уточняваща молба вх. №А-1561/03.10.2008г.,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че разпоредбата на член 33 ал.1 от ЗС не изисква някаква специална форма на декларацията на продавача-съсобственик на недвижим имот,че никой от останалите съсобственици не е приел предложението освен писмената такава,каквато представлява изразеното в молбата до нотариуса, по приложеното нотариално дело,с която продавачите-ответници по иска са декларирали ,че са предложили на останалите съсобственици да изкупят тяхната идеална част от имота,към същата са приложени писмените им предложения, изпратени до тримата ищци,настоящи касатори,с доказателства-обратни разписки,за получаването им,като само един от тях – Б. А. е отговорил,че е съгласен да закупи идеалната част,но на цена по споразумение, а останалите изобщо не са заявили такова желание,по което не се спори по делото,с оглед на което съдът е стигнал до извода,че при продажбата са изпълнени изискванията на член 33 ал.1 от ЗС ,поради което заявената претенция по член 33 ал.2 е неоснователна.
В уточняващата си молба,касаторите твърдят,че изводите на въззивния съд относно наличие на писмена декларация за отправено писмено предложение на ищците за изкупуване на идеалната част от имота,изразено само в молбата на нотариуса, противоречат на практиката на ВКС,като се позовават на:
– решение №261/14.02.1961г. по гр.д. №9787/1960г. по описа на ВС,ІГО,според което когато писмената покана не е получена от съсобственика на един недвижим имот,то няма писмена покана за изкупуването на имота по смисъла на член 33 ал.1 от ЗС,каквито обаче писмени покани има отправени до касаторите-съсобственици,заедно с доказателства за получаването им,приложени по нотариалното дело,поради което и не е налице твърдяното от касаторите противоречие,
-решение №72/01.07.1959г. по гр.д.04881959г.,ОСГК,ВС,според което когато на съсобствениците не е била отправена покана да купят имота при същите условия, или когато подписите им на отправената покана бъдат подправени от връчителя или друго лице,началото на срока по член 33 от ЗС трябва да бъде отнесено до момента на узнаване на продажбата от тях,каквато хипотеза не е предмет на установеното по спора и такъв спорен въпрос не е поставян за разрешаване от в съда, с постановеното решение,
-решение №452/16.02.1957г. по гр.д. №7758/1956г. по описа на ВС,Іго,според което при иск по член 32 ал.2 от ЗС, установяването на поканата към съсобственика да изкупи продадената от другия съсобственик част от имота, може да стане само с писмени доказателства,свидетелските показания са недопустими,което е налице и е изпълнено от ответниците, с посочените доказателства в настоящото производство,като последното приложено решение №2762/1965г. по гр. №..,ІГО,свързано със задълженията на изкупуващия съсобственик към даденото от купувача срещу цената на унищожаемата сделка е неотносимо към постановено по спора между страните. Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.06.2008г. на Окръжен съд гр. М., постановено по гр.д. №83/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: