О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
София, 10.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 328/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 2549/08 г., допълнено с решение от 20.11.2011 г. по същото дело, е отменено решението на Софийски районен съд от 13.06.2008 г. по гр.д. № 3063/08 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от РПК ”М.” със седалище и адрес на управления в [населено място] против С. иск за установяване, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на недвижим имот – магазин за хранителни стоки, представляващ едноетажна постройка с площ 108 кв.м, състояща се от търговско и складово помещение, построена в имот пл.№ 911 от кад. лист № 690 по плана на [населено място] и вместо него е постановено друго, с което този иск е уважен. В частта, с която е отхвърлен предявеният от РПК “М.” против С. иск за установяване правото на собственост на ищеца върху същия имот като придобито на основание чл. 2, ал.3/ отм./ ЗОбС, първоинстанционното решение е оставено в сила.
В срока по чл. 283 ГПК РПК ”М.” е обжалвала с касационна жалба въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният като главен иск за установяване правото й на собственост върху процесната постройка на основание чл. 2, ал.3 / отм./ ЗОбС. Наведени са доводи за неправилност на въззивното решение в тази част поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е в противоречие с други решения на ВКС, постановени между същите страни, но по отношение на други имоти, в които при същите доказателства е прието, че касаторът е придобил собствеността върху тях на основание чл. 2, ал.3 / отм./ ЗОбС. Счита, че същественият за изхода на спора правен въпрос е свързан с това дали разпоредбата на чл. 2, ал.3/ отм./ ЗОбС следва да се тълкува разширително или стеснително, респ. дали на това придобивно основание може да се позовава само кооперативната организация, която е изградила постройката със собствени средства или на разпоредбата на чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОбС може да се позовава и тази кооперация, на която обектът е бил прехвърлен заедно с част от дейността на кооперацията, която го е изградила, съответно дали собственик на постройката в настоящия случай е ПК ”Д.”- П., която извършила строителството със свои средства или РПК ”М.”, която е приела цялата дейност на ПК ” Д.” заедно с всички магазини на територията на кв. Г..
Ответникът по касация С. в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против С. два обективно съединени установителни иска за собственост на един и същи недвижим имот – първият, заявен като главен, за признаване на правото му на собственост на основание чл. 2, ал.3 / отм./ от ЗОбС и втори, заявен като алтернативен – на основание придобивна давност.
За да отхвърли като неоснователен главният иск, въззивният съд е приел, че РПК ”М.” е образувана чрез отделяне от РПК ”Н.”- София, а не от ПК ”Д.”- П.. Поради това взетото с протокол № 3 от 20.02.1987 г. решение от кооперация ”Д.” – П. за безвъзмездно прехвърляне на дейността на кооперацията в кв. Г., заедно с магазините в квартала, на РПК ”М.” и извършеното въз основа на него фактическо предаване на обектите от ПК ”Д.” на РПК ”М.”, не може да легитимира ищеца като собственик на процесния магазин. Тъй като не се касае за правоприемство чрез преобразуване на една кооперация, при което част от имуществото на преобразуващата се кооперация преминава към новообразуваната със завършване на фактическия състав на преобразуването, за прехвърлянето на собственост върху недвижими имоти между кооперациите е следвало да бъде спазена установената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма.
Поставеният в изложението правен въпрос, свързан с тълкуването на чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОбС и в частност дали на това придобивно основание може да се позовава само кооперативната организация, която е изградила постройката със собствени средства или на разпоредбата на чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОбС може да се позовава и тази кооперация, на която обектът е бил прехвърлен заедно с част от дейността на кооперацията, която го е изградила, не е обуславящ изхода на настоящия спор, тъй като въззивният съд не се е произнасял по него. Изводите му за неоснователност на предявения иск за собственост на основание чл.2, ал.3 / отм./ ЗОбС , не са свързани с тълкуване на цитираната разпоредба в смисъл, че от нея може да се ползват само кооперативните организации, които са извършили строителството на сградите и постройките със собствени средства, а се основават на приетото от него, че ищецът не е доказал да е правоприемник чрез преобразуване на част от имуществото на ПК ”Д.”, в чиито активи процесната сграда е била включена първоначално като материален актив. Иначе казано, отхвърлянето на иска не е в резултат от неправилно/ стеснително/ тълкуване на нормата на чл. 2, ал.3 / отм./ ЗОбС, а на извършената от въззивния съд преценка на доказателствата по дело, правилността на която обаче не може да бъде проверявана в настоящото производство, тъй като касае правилността на решението. В този смисъл обстоятелството, че по други дела между същите страни по отношение на други имоти е прието, че РПК “М.” е придобила правото на собственост на основание чл.2, ал.3 ЗОбС, не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 или т.2 ГПК .
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд от 27.04.2009 г. по гр.д. № 2549/08 г., допълнено с решение от 20.11.2011 г. по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: