3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№809
София, 12.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 102 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 1306 от 18.07.2011 год. по гр.д.№ 562/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Апелативният съд се е произнесъл по въззивната жалба на дружеството срещу тази част на Решение № 5417 от 24.11.2010 год. по гр.д.№ 4316/2009 год. на Софийски градски съд с която субективно съединените искове на С. С. С. и Й. С. С. са уважени за сумите над 25000 лв. и до 80000 лв. за всеки от ищците.
В частта с която исковете са били отхвърлени за сумите до 25000 лв., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
С. и Й. С. са представили по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.А.. Поискали са присъждането на разноски при условията на чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 ЗАдв.
Ищците са наследници (низходящи) на починалата в резултат на ПТП на 14.01.2009 год. З. С.. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „Сеат” с ДК [рег.номер на МПС] с водач Ц. Лакич е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при [фирма], са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по 120000 лв. за всеки един от тях.
Първоинстанционният съд е уважил исковете до размера на 80000 лв. за всеки от ищците. Приел е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата З. С., без да посочи степен. Сезиран с въззивната жалба на застрахователното дружество, съставът на САС е счел, че жалбата е неоснователна. Също е приел е наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С., определяйки го на 50%. Като справедлив размер на обезщетенията е приел сумата от по 160000 лв. за всеки от ищците, редуцирайки ги съобразно приетото съпричиняване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи чл.280 ал.1 ГПК без конкретизация на основанието. Поставеният правен въпрос е дали при присъждане на обезщетение при наличието на съпричиняване, следва заявеният петитум да се съпоставя със на справедливия размер или с редуцирания такъв след отчитане степента на съпричиняване.
Касаторът счита, че преценявайки глобалният размер на справедливото обезщетение, въззивният съд се е произнесъл свръх петитум, независимо, че присъдените суми не надхвърлят претенциите по исковата молба.
Настоящият съдебен състав счита, че нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК не е налице по отношение на посочения въпрос, тъй като ВКС се е произнесъл по него. С Решение № 166 от 13.01.2012 год. по т.д.№ 43/2011 год., състав на І т.о. на ВКС е приел, че определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на съдебното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което, ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска, не е налице недопустимост на решението. От значение е размерът, посочен в диспозитива.
Решението на въззивния съд е съобразено със задължителната съдебна практика и касационен контрол по отношение на него не следва да бъде допуснат.
На основание чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 ЗА и чл.9 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за адв.възнаграждение, касаторът ще следва да заплати на адвокат Й. К. А. от АК-Г. възнаграждение в размер на 2138 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1306 от 18.07.2011 год. по гр.д.№ 562/2011 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 ЗА [фирма] с ЕИК-030269049 да заплати на Й. К. А. – адвокат при АК-Г. възнаграждение в размер на 2138 лв. (две хиляди сто тридесет и осем лева).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.