О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
гр.София, 13.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2467 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.12.2013г. по гр.д.№11072/2013г. на ГС София, с което е изменен размера на дължимата се от Г. Г. издръжка на непълнолетното й дете, като е определен на 250 лева.
Жалбоподателят – Г. Г. Александрова, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението си съдът е дал отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата Г. Ч. Т., действаща със съгласието на баща си Ч. Г. Т., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е изменил размера на издръжката, определена по гр.дело №37/2006год. на СРС, като е осъдил Г. Г. да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетната си дъщеря Г. Ч., [дата на раждане] , действуваща със съгласието на нейния баща Ч. Г., в размер на 250лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от 28.12.2012год. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяване на издръжката.
Съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.150 С. за изменение на издръжката от 70лв., определена с решение на РС София по гр.дело №37/2006год. Установено е по делото, че Г. Ч. е дете на Г. Г. и Ч. Г. и е ученик в Първа английска гимназия София, че с решение от 06.06.2006год. на РС София, по гр.дело №37/2006год. е прекратен брака между родителите, като упражняването на родителските права по отношение на Г. са предоставени на бащата, при който детето да живее, определен е режим на лични контакти между майката и детето и последната е осъдена да заплаща месечна издръжка от 70лв., считано от 01.02.2006год.
За доходите на майката съдът е приел, че основната й заплата е от 477лв., но тъй като заема длъжност ”завеждащ административно-техническа служба” в посолството в С. й се изплащат и командировъчни пари като целеви добавки и предназначени за изпълнение на поставените задачи на служителя и на ден общо за 131,67щ.д. Прието е, че майката е закупила на детето за периода от м. декември 2012год. до март 2013год. Подаръци на стойност 1 402лв.
Съдът е изложил съображения за това, че са нараснали нуждите на непълнолетното дете, което е ученик в гимназиален курс и към датата на съдебното заседание пред въззивния съд е навършило и шестнадесет години и което се нуждае от повече средства за задоволяване на потребности от храна, облекло, учебни пособия, транспорт, за културни и социални потребности и различни други обичайни нужди на дете на тази възраст, като тези потребности са безспорно различни от тези на дете на девет години, когато е определена първоначално издръжка на детето от 70лв. От друга страна при преценка на възможностите на майката съдът е отчел доходите й и направените от нея подъраци в натура, както и факта че няма задължения към други непълнолетни деца на които да дължи издръжка.
Прието е, че за нуждите на детето е необходима средно месечно сума от 450лв, като се вземе предвид и факта, че следва да бъде ангажирано и със спортни занимания, диета и физическо натоварване с оглед на посоченото при прегледа й при лекар педиатър-ендокринолог и епикриза от УМБАЛ [фирма], в които е вписана основна диагноза първична глаукома с отворен ъгъл, суспектна глаукома и затлъстяване.
Съдът е разпределил издръжката между родителите, като е взел предвид и брутното възнаграждение на бащата от 1003лв. и е приел за издръжка от майката сумата 250лв., като останалата част се поеме от бащата.
При тези данни съдът е уважил иска с правно основание чл.150 лева като е увеличил дължимата се от майката издръжка от 70 лева на 250 лева.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото от значение за определяне размера на дължима се издръжка на непълнолетно дете, за това следва ли като доход на родителя да се вземат предвид и получавани от него командировъчни както и по въпроса, ако издръжката се заплаща в натура следва ли да се увеличава паричната такава. Представя решение от 28.04.2010г. по гр.д.№3972/2008г., ІV г.о., в което е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото, Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, тъй като жалбоподателката не сочи да е налице липса на практика на ВКС по този въпрос, нито сочи аргументи за необходимост от промяна на установената практика. В случая на поставените от жалбоподателката въпроси съдът е дал отговор в съответствие с трайната практика на ВКС, изразена и в постановено по реда та чл.290 ГПК решение от 21.03.2012г. по гр.д.№863/2011г., ІІІ г.о. на ВКС. В същата се приема, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Посочва се, че размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно, както и че при определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице. Преценката на съдилищата за това, какъв да е конкретния размер на дължимата се парична издръжка, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния и процесуален закон, която да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, ако не е налице значително отклонение от установената такава. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 27.12.2013г. по гр.д.№11072/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: