1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
С., 17.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на eдинадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 376/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Росица Иванова Б. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Р. В. от САК, срещу определение № 2 441 от 15.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 1 212/2011 г. Със същото се отменя разпореждане от 11.05.2010 г. по гр. д. № 21 077/2009 г. на СРС, 27 състав, с което се уважава заявлението на жалбоподателя и се издава заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу К. П. П., действащ като [фирма] [населено място] за сумата от 7 400 евро, дължими по договор, ведно със законната лихва от 27.05.2009 г. до окончателното заплащане на сумата, като се обезсилва издадения изпълнителен лист в полза на Б..
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – едноличен търговец К. П. П. с фирма „К. П. – Вектра” [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Наведени са доводи и за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение е отменено разпореждане от 11.05.2010 г. по гр. д. № 21 077/2009 г. на СРС, 27 състав, с което се уважава молбата на Росица Иванова Б. за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за вземане, въз основа на заявление по чл. 417, т. 3 ГПК и се обезсилва издадения изпълнителен лист. Това определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, каквото не е обжалваното определение.
Въззивното определение не е и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-натъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не може да се приеме, че същото попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В тази връзка действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г. и определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Росица Иванова Б. от [населено място] срещу определение № 2 441 от 15.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 1 212/2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: