3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 809
София, 23.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 439/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 465 от 14.01.2010 г. по т.д.№ 271/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено осъдителното решение № 96 от 31.07.2009 г. на Русенския районен съд по гр.д.№ 567/2009 г., постановено по предявения от [фирма] срещу касатора иск по чл.258 ЗЗД за сумата 20 408 лв.
В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп на въззивното решение до касация по материалноправния въпрос за правото на кредитора да откаже изпълнението на части, уредена в чл.66 ЗЗД, като същевременно излага, че в съдебната практика тази правна норма се тълкува и прилага еднозначно. Именно с така уреденото право на кредитора е било съобразено искането му към съда и което се подкрепяло от събраните по делото доказателства, но същото не било уважено от съда по съображения за липса на доказателства по делото договореният обем да е по-голям от приетия и съответно фактуриран.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваният резултат, въззивната инстанция приела, че между страните е сключен устен договор за изработка с определени от тях единични цени за облицовка с мраморни плочи на обект, собственост на настоящия касатор. Направен е извод, че касаторът е приел извършената и фактурирана от ищеца работа, а възражението му, че договорения обем е по-голям спрямо изпълнения, което му дава правото по чл.66 ЗЗД да откаже изпълнение на части, е счетено за недоказано.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за достъп на въззивното решение до касация.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос, свързани с правните последици при изпълнение на задължението на части, предпоставките за основателност на иска за заплащане на възнаграждение за СМР принципно са значими при произнасяне по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, но те са винаги специфични за конкретното дело. При извършване на селекцията на касационните жалби съобразно законовите критерии на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се вземе предвид значението на поставените от касатора въпроси, обусловено от правните изводи на решаващия съд по съществото на спора и тяхното съобразяване със съдебната практика на ВКС, съдържаща тълкуване на закона, а не от преценката на фактическия материал по делото. Всъщност, мотивирайки поддържаното основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът въвежда твърдения за неправилност на фактическите изводи на съда, въз основа на които е отказано да бъде приложена разпоредбата на чл.66 ЗЗД, а това са основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да аргументират наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Същевременно сам касаторът сочи, че практиката по приложението на чл.66 ЗЗД е непротиворечива, което е достатъчно основание да се отрече достъпът на въззивното решение до касация на поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ отделение на търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 465 от 14.01.2010 г. по т.д.№ 271/2009 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: