4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
София, 24.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1873 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. К. чрез адв.А. Т. срещу решение от 15.01.18г.по в.гр.дело № 4893/17г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 1.02.17г.по гр.дело № 43232/16г.на Софийски районен съд,ІІ ГК,62 състав и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма].
В приложеното изложение се сочи като основание за допускане на касационно обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени в отговора на въззивната жалба,които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви; 2.Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което отхвърля предявените искове въпреки, че в съдебния акт е констатирал липса на конкретни доказателства, които са били в тежест на работодателя при доказване законността на прекратяването на трудовото правоотношение; 3.При наведени доводи за незаконност поради липса на подбор по чл.329 КТ следва ли доказателствената тежест за наличието на друга идентична или сходна длъжност с тази на ищцата да се възлага в тежест на служителя при разпределяне на доказателствената тежест между страните ; 4.Налице ли е закриване на част от предприятието, когато работодателят извършва реорганизация на дейността си, състояща се от закриване на офиси,сливане,разделяне и др.на отдели или други поделения на дружеството,които водят до намаляване на заетия персонал; 5.Следва ли да бъде приет за част от предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ всеки офис на работодателя, ситуиран в различни градове на територията на РБ, но без да има организационно-управленска и финансово – икономическа обособеност; 6.Налице ли е закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ когато дейността, осъществявана от закритото звено, продължава да се осъществява от друго звено или се разпределя между няколко такива звена на предприятието ; 7.Длъжен ли е работодателят да извърши подбор при закриване на отделно звено, когато в оставащите структурни звена на предприятието в същото населено място съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции; 8. Какви са критериите, при наличието на които съдът прави преценка кои лица следва да участват в подбора по реда на чл.329 КТ; 9.Може ли работодателят да прекрати трудовите правоотношения на служителите си в дублиращи се звена на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ без да извършва подбор, след като основната дейност на закритото звено се осъществява и занапред от другото незакрито звено.
Ответникът по касационната жалба „Ю.”Б. АД счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с договор за продажба „А. б.”А.Е.Г. е прехвърлила на [фирма] една обособена част от своето търговско предприятие,а именно дейността на регистрирания в Б. клон с наименование „А. б. – клон Б.”.След придобиване на търговското предприятие на „А. б.- клон Б.”,между страните по делото, на основание чл.123 КТ и допълнително споразумение № 995/7.03.16г.към трудов договор от 29.08.08г., е съществувало безсрочно трудово правоотношение,по което ищцата С. К. е изпълнявала длъжността „специалист – продажби” с място на работа „505 – офис А.”, което е прекратено със заповед № 1950 от 11.05.16г.,на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ – поради закриване на част от предприятието, считано от 31.05.16г.Съдът е изложил съображения,че е налице приложеното основание за уволнение, тъй като от събраните по делото доказателства е установено,че звеното „505- офис А.”, като организационно обособена структура, реално е премахнато по щатното разписание, закрити са всички щатни бройки и дейността му е преустановена.Направен е извод,че за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор по критериите на чл.329 ал.1 КТ ,тъй като цялото звено е закрито.Прието е от представеното щатно разписание, че не е доказано наличието на друга идентична или сходна длъжност с тази на ищцата в друго структурно звено на банката – другия й офис в А. – ФЦ 291.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени в отговора на въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата вола на съда и да изложи мотиви, не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС,тъй като в решението си въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните,в .ч. и направените в отговора на въззивната жалба.Изложени са мотиви във връзка с относителната самостоятелност на структурното звено,в което е работила ищцата.
Вторият въпрос има характер на касационно оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и касае правилността на решението.
Третият въпрос също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съдът не е разместил доказателствената тежест между страните, която е за работодателя при оспорване законността на уволнението,а е приел от представеното щатно разписание,че не е установено наличието на идентични или сходни щатни бройки с тази,заемана от ищцата.В тази връзка работодателят е представил и длъжностни характеристики за длъжността „специалист продажби” и съответно за длъжностите в ФЦ 291.
По поставените въпроси за критериите при определяне налице ли е или не относително самостоятелно обособено структурно звено, съответно до преценката на работодателя да извърши подбор, когато се закрива изцяло такава обособена структура, съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 329 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 1073/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 306 от 9.10.2013 г. по гр.д. № 1851/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 51 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 3726/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решене № 211 от 14.08.2014 г. по гр.д. № 4441/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 178 от 20.10.15г.по гр.дело № 844/15г.на ІІІ г.о. Прието е, че извършването на подбор по чл.329, ал.1 КТ при съкращаване на щата, задължава работодателят да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници и служители, изпълняващи идентични трудови функции. Този подбор обаче следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците или служителите в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. При преценката дали е налице или не такова относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ единствено териториалния критерий, респ. териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически, но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленска структура на предприятието- самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието. Работодателят е длъжен да извърши подбор при закриване на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието /в същото населено място/ съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. Работодателят обаче не е длъжен нито може да направи подбор между работници или служители с място на работа, според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов договор.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с посочената практика на ВКС.
Въпросите, в които се съдържат твърдения,че дейността на закритото звено занапред се осъществява от друго незакрито звено, не са относими, тъй като в обжалваното решение такива факти не са приети за установени от решаващия съд.
Преценката на доказателствата, въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали са се осъществили конкретни факти, може да доведе до необоснованост на решението, която подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лв.Не се присъжда сумата 165.58 лв заплатена държавна такса за касационно обжалване, тъй като съгласно чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работници и служителите.Те не плащат такси и разноски по производството.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 327 от 15.01.18г., постановено по в. гр.дело № 4893/17г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. И. К. да заплати на [фирма] сумата 100 лв /сто/ разноски за юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.