1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
[населено място], 26.10.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 862/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №1973/6.10.2015 г., постановено по т.дело №3773 /2014г. на Софийския апелативен съд, ТК, пети състав, с което е потвърдено решение №4886/3.07.2014г. по т.дело № 291/2012г. на СГС, І-21 състав. С това решение Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 248 190 лв., представляваща стойността на извършеното лечение на здравно осигурени пациенти по клинични пътеки и вложени консумативи за периода 1.01.2011г. – 30.01.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 9.01.2012г. до окончателното й заплащане и на сумата от 19 618 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 1.04.2011г. – 4.11.2012г.
В касационната жалба касаторът Национална здравноосигурителна каса поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] аргументира становище за недопускане на въззивното рещение до касационно обжалване, доколкото формулираните от касатора два въпраса не обосновават наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Направено е искане за присъждане на направените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на решението САС е съобразил, че между страните по делото има сключени договори – № 03-1013/4.2.2010 г. и договор № 031013 от 25.2.2011 г. С договорите НЗОК и [фирма] са се съгласили болницата като изпълнител да оказва на здравноосигурени лица здравна помощ, а НЗОК като възложител да заплаща оказаната болнична медицинска помощ по приложение 5 към член единствен на Наредба № 40, от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В приложение №2 към договор № 031013/ 2011г. е направено разпределение и задължителни прогнозни стойности за дейностите за болнична медицинска помощ по тримесечия за 2011г. В чл. 19, т. 6 от договора е уговорено, че НЗОК изплаща за всеки отделен случай по клинична пътека стойността при наличие на кумулативни условия, едно от които е „сумата по фактура не надвишаваща стойности на утвърдените болнични бюджети, определени по реда на ЗБНЗОК за 2011 г.“ Безспорен по делото факт е, че исковата сума е за дейност над уговорения в договора лимит, но е по клинични пътеки, като сумите по фактурите са в рамките на уговорените в договора стойности. Обсъдена е отмяната на чл.7.98 , гл.4, раздел ІІ от Приложението към чл. единствен на Наредба №2/25.01.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт по „Кардиология”, издадена от Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология” От съда е обсъдено влязлото в сила решение на ВАС от 28.10.2013г. и решение №1519/6.03.2013г. на САдмС за отмяна по жалба на ответника по касация на решение на НС на НЗОК № РД –НС-04-15/21.0.2011г. за утвърждаване на прогнозни стойности за дейността на болничната медицинска помощ към договорите с изпълнители на болничната медицинска помощ за 2011г. Изведен е извод, че за страните по договора решението на НС на НЗОК не е произвело действие, с оглед на неговото обжалване и последващата му отмяна, същото не може да въвежда самостоятелно правно основание за лимит на пациентите, а и решението на ВС е основано на Наредба №2/2010г., отменена с влязло в сила решение на ВАС №6911/16.05.2012г. по адм. дело № 12412/2011г. Според съда разпоредбата на чл.35 ЗЗО предвижда конституционно гарантираната възможност на всяко лице да получи медицинска помощ, като основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избира лекар и здравно заведение, което е сключило договор с НЗОК. Изведен е извод, че болницата, изпълняваща задълженията си да оказва здравна помощ на здравноосигурените лица, за които се полага здравно осигуряване, изпълняват основната държавна функция по силата на сключените договори с НЗОК като изпълнители на болнична помощ, какъвто е процесния случай. Изпълнявайки своите задължения болницата не е обвързана от лимити на дейността, още повече, че Постановление №304 на МС е отменено с решение №7357/30.05.2013г. по адм.дело № 2445/2013г. на ВАС, т.е. дейността извършена от болницата в противоречие с постановлението не е забранена и следва да бъде възмездена в уговорените с договора размери. Също така съдът е приел, че договорът и ЗЗО препращат към Националния рамков договор, който е задължителен за страните, като акт с нормативен характер, в който / от 2011г./ няма въведени лимити за ограничаване на болничната дейност. Прието е също, че отношенията между страните се уреждат на плоскостта на гражданското право, независимо, че в тях има и административен елемент. САС е прогласил на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за нищожна клаузата на договора / чл.19, т.6/ да не бъдат надвишавани лимитите, като противоречаща на чл.35 от ЗЗО, също аргумент за уважаване на искът за реално изпълнение по чл.79, ал.1, пр.първо ЗЗД. С уважаване на главния иск по чл.79 ЗЗД съдът е уважил и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, съгласно уговореното в чл.3, ал.2 от договора.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
Касаторът формулира два процесуалноправни въпроса: 1.Може ли граждански съд да се произнася по вреди евентуално причинени от административни актове, при условие, че е предвиден специален ред по ЗОДОВ. 2. Може ли съдът да се произнесе служебно относно нищожността на договор, подписан от страните, който е изпълняван през годините от същите страни? Според касатора по втория въпрос съдът трябва да е сезиран от някоя от страните за прогласяване на нищожността на договора или на отделна клауза в него. Двата въпроса са поставени при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК доколкото съдът не е сезиран и не се е произнесъл по иск за вреди, причинени на здравното заведение от административен акт. Съдът е сезиран и се е произнесъл по иск за реално изпълнение по чл.79, ал.1, пр.първо ЗЗД за заплащане на парично вземане по изпълнен от ищеца облигационен договор, а ответникът като страна – възложител по договора е изпълнил само частично задължението си да заплати оказаната през м.януари 2011г. медицинска помощ на здравноосигурени лица. Сключването на договор за оказване на медицинска помощ на основание чл.59 ЗЗО между болничното заведение и НЗОК е само възможност за лечебните заведения и е между равнопоставени субекти, насочен към постигане на желан от двете страни резултат. Договорът е облигационен и за уреждане на споровете по него се прилагат нормите на ЗЗД. Без значение за характера на този договор е обстоятелството, че условията, при които същият се сключва, са лимитирани от разпоредбите на Националния рамков договор, Закона за бюджета на НЗОК и ЗЗО. Следователно, така поставен въпросът е без значение за изхода на спора по делото. След като неосъществява общата предпоставка – съдът да се произнесъл по поставения от касатора правен въпрос и същият да е обусловил решаващия извод на съда за уважаване на главния иск, съгласно дадените в т.1 та ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС указания, настоящият състав на ВКС, ТК няма задължението да се произнесе по допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По втория въпрос не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго или разглеждането им допринася за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й. В случая е формирана задължителна за съдилищата съдебна практика по поставения правен въпрос, обективирана в т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС за правомощията на въззивния съд по приложението на императивни правни норми, съобразена от въззивният съд при постановяване на въззивното решение.
С оглед на изхода на касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присъдят документираните и платени разноски в договор за правна защита и съдействие от 26.01.2016г. в размер на 6500 лв. за изготвения писмен отговор на касационната жалба.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1937/6.10. 2015г., постановено по т.дело №3773 /2014 г. на САС, ТК, пети състав.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на [фирма] разноски 6500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: