О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
София, 03.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 440/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Е. А., чрез адвокат М. В., с вх.№944/18.02.2010 год. на Добричкия окръжен съд, срещу решение №19 от 13.01.2010 год. по в.гр.д.№651/2009 год. на Добричкия окръжен съд, Гражданска колегия, в частта, с която е оставено в сила решение №82 от 08.06.2009 год. по гр.д.№909/2006 год. на Добричкия районен съд, Гражданска колегия, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката против „В. и канализация” ЕООД гр.Добрич ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС за конкретизираните в исковата молба движими вещи, евентуалният иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за присъждане равностойността на част от същите движими вещи, представляващи хранителни продукти за сумата над уважената част от 81.10 лв. до предявения частичен иск за сумата 1000 лв., като за уважената част на този иск е прието, че движимите вещина стойност 81.10 лв., безспорно, са собственост на касаторката-ищца и са похабени. Отхвърлен е и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 10 лв., обезщетение за забава върху сумата от 1000 лв. Добричкият окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че касаторката- ищца не е доказала принадлежността си на твърдяното право на собственост върху движимите вещи, за които ревандикационният иск е отхвърлен. На същото основание е прието за правилно решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен и евентуалният иск за присъждане тяхната равностойност, както и е отхвърлен и искът за претендираното обезщетение за забава.
Касаторката Е. А.”, гр.Добрич твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила сочи необсъждане на събраните по делото доказателства, включително и констативен протокол от 22.10.001 год.,съдържащ признание за собствеността й върху движимите вещи, описани в него, лишаването й от възможността да вземе становище по съдебно-счетоводната експертиза, липса на мотиви за иска по чл.57, ал.2 ЗЗД и др. От твърденията в изложението по чл.284, ал.3 ГПК към касационната жалба може да се квалифицират подържаните от касаторката основания за достъп до касация, като такива по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол с оглед връзката между обективно съединените искове/ искът с правно основание е за движими вещи с цена 4 253.06 лв./, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторката не е формулирала точно и мотивирано, както я задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК общото основание за достъп до касация, а именно разрешаване на правен въпрос, обусловил изводите на съда по конкретното дело. То се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Всичките поставени от жалбоподателката Е. А.” въпроси не касаят правните изводи на съда спрямо установената фактическа обстановка, а са относими към твърдяната евентуална неправилност на обжалването решение-оценка на доказателствената стойност на представения по делото констативен протокол, за задължението на съда да се мотивира кои от изслушаните експертизи възприема и поради какви обстоятелства, за противоправното поведение на ответника, което следва да бъде санкционирано с исковете по чл.108 ЗС и чл.57, ал.2 ЗЗД и др. Основанията за достъп до касация са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК, който текст не препраща към основанията за неправилност, съдържащи с в чл.281, т.3 ГПК. Ето защо въпросите, свързани с твърдяната неправилност на обжалваното решение, не представляват същевременно и основния за достъп до касационно обжалване. По тях съдът може да се произнесе едва в евентуалната последваща фаза на разглеждане на касационната жалба по същество. Не представляват основание за достъп до касация и сочените в изложението към касационната жалба въпроси за необходимостта решаващият съд да се произнесе по други, евентуално възникнали между страните облигационни отношения, каквито са наемните правоотношения, които са с различен фактически състав спрямо тези предмет предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.57 ал.2 ЗЗД.
Н. на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си за недопускане на касационно обжалване. Не са налице и подържаните допълнителни основания за селектиране на касационната жалба- тези по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Представените с касационната жалба решения на състави на ВКС не доказват противоречива съдебна практика по спорния предмет. Не е достатъчно в тях да се споменават само същите правни норми, които са приложени и в обжалваното решение. Нужно е в приложените решения съдилищата да са се произнесли по сходни правоотношения в противоречие с обжалваното решение. Така с решение №1903 от 08.01.2002 год. по гр.д.№1594/2001 год. на ВКС, ГК, ІV. Г.О. е обсъждан въпросът за размера на действително претърпяната пропусната полза, поради възпрепятсването на собственика да полза имота си по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, какъвто иск въобще не е предявяван в настоящето производство. Същото се отнася и до изводите на съда, направени в решение №1724 от 15.11.2002 год. по гр.д.№250/2002 год.на ВКС, V Г.О. , че подържаната от ищеца правна квалификация не обвързва съда и че той дължи произнасяне в рамките и по начина, поискани в исковата молба. Принципните изводи, направени от ВКС в останалите две от приложените решения, че при ревандикация въпросите за принадлежността на правото на собственост и осъществяването на владението са част от основателността на иска, не са в противоречие с правните изводи на решаващия съд. Фактическите констатации на съда по приетата за установена фактическа обстановка не могат да бъдат предмет на проверка в касационното производство. Правомощията на касационния съд са свързани с проверка за правилността на приложение на правните норми, а не и по установяване на фактите.
Втората подържана предпоставка за достъп до касация- тази по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въобще не е мотивирана. Касаторката въобще не е мотивирала значението на поставените въпроси за развитие на правото, а това подържано основание за селектиране на касационната жалба съдържа в кумулативна връзка двете предпоставки- значение на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №19 от 13.01.2010 год. по в.гр.д.№651/2009 год. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №82 от 08.06.2009 год. по гр.д.№909/2006 год. на Добричкия районен съд, Гражданска колегия- в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. А.”, гр.Добрич срещу „В. и канализация” ЕООД гр.Добрич иск с правно основание чл.108 ЗС за движимите вещи, конкретизирани в исковата молба; евентуалният иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за присъждане равностойността на част от същите движими вещи и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 10 лв., обезщетение за забава върху сумата от 1000 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: