О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
София, 09.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 7404/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Д. Л. и И. Т., двамата от [населено място], са подали частна жалба срещу определението по гр. д. № 5798/2013 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение.
Ответникът О. К. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, този състав на касационния съд установи следното:
Делото е образувано по иск на жалбоподателите и друго физическо лице против [община] да се признае за установено, че ищците са собственици на конкретно посочен поземлен имот с площ 272 кв.м. в [населено място]. Пловдивският районен съд е отхвърлил иска с решение по гр. д. № 8868/2012 г., което е потвърдено от Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 03. 07. 2013 г. по гр. д. № 757/2013 г.. Ищците Л. и Т. са подали касационна жалба срещу въззивното решение, за разглеждането на която е образувано гр. д. № 5798/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.. С определение от 24. 10. 2013 г., съдът е върнал касационната жалба като недопустима и прекратил производството по делото. Съдът е взел предвид представеното от ищците по делото удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 1024,80 лв., която сума представлява цена на иска, и приел, че жалбоподателите нямат процесуално право на касационно обжалване, тъй-като въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв..
Изводите и определението на другия състав на касационния съд са правилни.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че въззивното решение противоречи на ТР № 11/21. 03. 2013 г. по ТД № 11/2012 г. ОСГК и на ТР № 1/19. 02. 2010 г. по ТД № 1/2009 г. ОСГКТК. Посочените тълкувателни решения имат предвид въззивни решения, които потенциално могат да бъдат обект на касационно обжалване. Въззивното решение по настоящото дело е изключено от касационно обжалване с императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК и доводите за евентуалната му недопустимост или неправилност не могат да преодолеят забраната на закона.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Л. и И. Т., двамата от [населено място], срещу определението от 24. 10. 2013 г. по гр. д. № 5798/2013 г. на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: