О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
София, 21.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 444/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. С. А. и Н. Д. А. против решение №418/09.01.2009г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №1485/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,основание за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЕТ”С” гр. С.,в писмения си отговор,счита че не са налице посочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване и моли същото да се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че процесният обект за стопанска дейност със застроена площ от 91,4 кв.м,е съсобствен между ищеца ЕТ”С”представляван от С. Д. К. , ответниците- ЕТ”Н”,представляван от Н. Д. А. и П. С. А.,тъй като от една страна е изграден като временен строеж с общи средства и труд от съделителите по време на брака на двамата ответници,а от друга страна с договора за суперфиция от 17.04.2002г. правото на строеж на процесния обект за стопанска дейност е отстъпено при равни права на двете фирми-на ищеца и първия ответник-съсобственици на временния павилион,като именно този договор има вещноправен прехвърлителен ефект и тъй като построяването на временния павилион и учредяването на правото на строеж е станало по време на брака на първия ответник с втората ответница,за ? идеална част е налице СИО между ответниците,поради което е допуснал делба на описания стопански обект,между ЕТ”С”,ЕТ”Н” и П. С. А. при квоти ? идеална част за ЕТ”С” и ? идеална част за ЕТ”Н” и П. С. А..
В изложението си,касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по въпроса за наличие на съсобственост върху процесния имот,предмет на делбата,като такава липсва и същия не следва да се допуска до делба,като се позовава на решение №212/1.06.1986г. по гр.д. №98/1986г. по описа на ВС,Іго,според което не следва да се допусне делба по иска от несъсобственик,когато действителните съсобственици не са поискали това,което обаче е неотносимо към приетото за установено между страните,като фактически отношения във връзка с твърдяната съсобственост по настоящото производствто. Изложеното в тази връзка от касаторите,представлява всъщност касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
На второ място касаторите твърдят,че с обжалваното решение,въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по отношение на член 20 ал.2 от СК,съгласно която не са съпружеска имуществена общност вещите,които съпругът едноличен търговец е придобил по време на брака ,щом служат за търговската му дейност,като прилагат решение №682/07.09.1999г. по гр.д. №963/1998г. по описа на ВКС,ІГО. По принцип постоянната практика на ВКС е в този смисъл и следва този процесен обект да се изключи от обсега на съпружеската имуществена общност,съществуваща понастоящем между ответниците Н,в качеството им на съпрузи,каквито доводи не се правят ,нито в изложението за допускане на касацинно обжалване,нито в производството по делото,които ако са налице биха изключили от кръга на съделителите втората ответница П. А. ,но не и изобщо отхвърлянето на иска за делба,каквито са аргументите,посочени в т.2 на изложението на касаторите,с които не се третират техните взаимоотошение като съпрузи, и в това им качество участието като съделители по допуснатия до делба процесен имот,а се твърди,че обекта е собственост на СД”М”,което е неотносимо като довод за допускане на касационно обжалване,а е въпрос по съществото на решения спор. В останалата част на т.2 от изложението,касаторите отново се сочат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК. Също така не следва да се вземат предвид посочените и приложени решения,постановени от В. административен съд,тъй като са извън практиката на ВКС и обсега на член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наред с това се заявява от касаторите,че допускането до разглеждане на касационната им жалба ще спомогне за точното прилагане на закона,което в никакъв случай не е основанието предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,което изисква наличие на непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,каквито аргументи липсват в изложението.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №418/09.01.2009г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №1485/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: