ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 809
София, 29.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 14 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 819-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Й. Й. от г. София срещу въззивното решение от 15.05.09г. по г.д. №490/09г. на АС-г. София, VІ-ти с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.12.2008 година по г.д. № 3328/07 год. на СГС, І-11 с-в. С последното е отхвърлен предявения от О. Й. Й. от г. София иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 21 977.22 лв., представляваща обезщетение в размер на три месечни нетни възнаграждения поради прекратен договор за възлагане на управление от 15.03.2004 година.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че към м. Ноември 2006 година договора за възлагане на управление от 15.03.2004 год. не е действал, тъй като не е бил автоматично продължен. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай е било налице фактическо изпълнение на задълженията по договора за управление, обстоятелство което се потвърждава от приложените и приети като доказателства сметки за изплатени суми, изчерпателно изброени в касационната жалба.
Касаторът обосновава в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане до касация това предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК и прилага решение №1784/6.11.01 г. по г.д. № 395/01 г. на ВКС,V-то г.отд.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да отхвърли така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че не се дължи обезщетение на ищеца, тъй като договора за възлагане на управление между страните е срочен и с изтичане на предвидения в договора срок същият следва да се счита за прекратен.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Материалноправния въпрос от значение за правилността на решението е този относно начина по който следва да става изменението на договора за възлагане на управлението и по-специално към деня на освобождаване на ищеца от заеманата длъжност-8.11.2006г. бил ли е в сила договора между страните от 15.03.04 г.
Съгласно чл.241ал.6 ТЗ договора за управление са сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен от него член. Граматическото и логическо тълкуване на посочената разпоредба налага извода, че договора за възлагане на управление е формален и писмената форма е условие “ad solemnitatem”. Следователно неговото изменение следва да бъде осъществено само по взаимно съгласие на страните обективирано в писмена форма, в който смисъл е и уговореното в р.VІІІ, т.1 от договора. В конкретния случай това не е било сторено, поради което към деня на освобождаване на ищеца от заеманата длъжност договора от 15.03.04 г. не е бил продължен.
Ето защо в конкретния случай не са налице предпоставките, предвидени в р.VІ, т.1.1 от договора, в който смисъл е и приетото в обжалваното въззивно решение.
Въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС, обстоятелство обуславящо липса на основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 15.05.09г. по г.д. №490/09г. на АС-г. София, VІ-ти с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.12.2008 година по г.д. № 3328/07 год. на СГС, І-11 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15.05.09г. по г.д. №490/09г. на АС-г. София, VІ-ти с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.12.2008 година по г.д. № 3328/07 год. на СГС, І-11 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: