О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 01.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1442 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Б. против въззивно решение по гр.д.№ 8663/2009 г., постановено на 22.07.2010 г. от С. градски съд, ІІ”а” състав.
Ответникът по касационната жалба П. В. Н. оспорва наличието на касационни основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да приеме, че способът за извършването на делбата следва да бъде този по чл.292 от ГПК /отм./ – разпределение на имотите, предмет на делбата, съдът е отчел обстоятелството, че имотите са на брой и стойност, които позволяват получаване в реален дял на имоти за всеки един от двамата съделители. При извършването на делбата по този начин, съдът е отчел и обстоятелството, че два от делбените имоти, допуснати до делба, са продадени от съделителя Б., като при разпределението на имотите по чл.292 от ГПК /отм./ и с оглед действието на разпоредбата на чл.76 от ЗН, съдът е поставил тези два имота в негов дял.
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Доколкото се сочи като противоречие с възприетото от въззивния съд решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./, позоваването на това касационно основание следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата по правния въпрос.
Не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен при наличието на сочените касационни основания. Посоченото съдебно решение на ВКС – №807 от 03.12.2004 година по гр.д.№545/2004 г. на І г.о., е постановено при фактическа обстановка, различна от настоящата, а и изводите в него относно приложението на разпоредбата на чл.292 от ГПК/отм./, като способ за извършване на делбата, не противоречат на възприетото от въззивния съд по настоящото дело. На следващо място, самото непосочване на конкретен правен въпрос /не фактология по делото/ е самостоятелно и достатъчно основание за недопускането на въззивното решение до касационно обжалване. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, по който според него въззивния съд се е произнесъл при наличие на кое да е от основанията за допустимост на касационното обжалване, изброени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Самото непосочване на правен въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване, като в тази насока са и указанията на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК.
Твърдението, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е неоснователно, при така формулираното изложение на касационните основания. На първо място не се сочи правен въпрос, по отношение на който да е налице правна норма, която следва да се тълкува, поради нейната непълнота, неяснота или противоречие, не се сочи по приложението на коя правна норма липсва съдебна практика или съществуващата следва да бъде променена и какво налага тази промяна. За пълнота следва да се отбележи, че по приложението на разпоредбата на чл.292 от ГПК/отм/, съществува богата, единна и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и задължителна практика на ВС и ВКС, което на самостоятелно основание изключва при така представеното изложение, приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, досежно наличието на това касационно основание.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд.
В полза на ответника по касационната жалба и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, следва да се присъдят направените в производството по чл.288 от ГПК съдебни и деловодни разноски, в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с.А № 0936992 от 04.11.2010 г. на адв.Ал. К..
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение по гр.д.№ 8663/2009 г., постановено на 22.07.2010 г. от С. градски съд, ІІ”а” състав.
ОСЪЖДА С. Ц. Б. съд.адрес[населено място], ул.”Фр.Н.” №31, ет.2, ап.5, адв. Н.И., да заплати на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК на П. В. Н. съд.адрес[населено място], бул.”С.” №16, вх.Б, адв. К., сумата 300 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.