О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№81
гр. София, 13.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2472 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е от Ц. К. Д. решение № 64 от 20.02.2017г. по гр.д. № 773/2016г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която след отмяна на решението на Велинградски районен съд от 14.07.2015г. по гр.д. № 1467/2012г. за изнасяне на публична продан на имотите, предмет на делбата, е извършено разпределение на допуснатите до делба имоти между съделителите и то само досежно определената сума за парично уравнение на дяловете, дължима от И. К. Р. на Ц. К. Д. в размер на 3050лв., както и в частта, с която е потвърдено посоченото решение на Велинградски районен съд за осъждане на Ц. К. Д. да заплати на И. К. Р. подобренията, извършени в УПИ Х-7143 в кв. 137 по плана на В. и в построената в имота двуетажна жилищна сграда, в размер 5 808,41лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно. На първо място се навежда довод за погрешно определяне на сумата за уравнение на дяловете, която при коректно изчисление с оглед стойността на получените реални дялове, съотнесена към квотите на страните, следва да е 8050 лв., а не 3050лв. Тъй като тази грешка се съдържа както в мотивите, така и в диспозитива, касаторът счита, че не може да иска поправка на очевидна фактическа грешка, а грешката следва да се отстрани по пътя на обжалването. В жалбата са изложени съображения и срещу липсата на произнасяне от съда по заявеното искане по чл. 344, ал.2 ГПК за заплащане на месечно обезщетение за ползване до приключване на делото. Спрямо уважената претенция за подобрения се твърди, че исковете не са предявени коректно и не са доказани.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по четири въпроса: 1/ следва ли да се иска поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК при неправилно пресметната стойност на дяловете и на паричното уравнение; 2/ ако нито първата, нито въззивната инстанция са се произнесли по искане по чл. 344 ал.2 ГПК за постановяване на привременни мерки относно ползването на съсобствените имоти, то следва ли това да се обсъжда от ВКС и по кой ред – този за обжалване на определенията или този за обжалване на решенията; 3/ ако претенцията по сметки по чл. 346 ГПК е заявена неправилно /без осъдителна част/ и първоинстанционният съд се е произнесъл също неправилно по нея, дали тези пороци подлежат на отстраняване от въззивния съд или решението е недопустимо; 4/ дължат ли се подобрения на недобросъвестен съсобственик, който владее сам общия имот и не допуска другия в него.
Ответниците по жалбата И. К. Р. и К. И. Р. в писмения си отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е съдебна делба във фазата по извършване. Предмет на делбата между И. Р. и Ц. Д. са четири недвижими имота, които въззивният съд е разпределил помежду им, като в дял на И. Р. са поставени жилище на стойност 38 400лв. и магазин на стойност 46 100лв., а в дял на Ц. Д. са поставени незастроен поземлен имот със стойност 50 700лв. и полумасивна сграда за търговия със стойност 17 700лв. Отразено е в диспозитива, че общата стойност на дела на И. Р. е 84 500лв., а на дела на Ц. Д. е 78 400лв. и предвид равните квоти на съделителите е определено уравнение на дяловете, дължимо от Р. в размер 3050лв. Видно, че както в мотивите на съдебния акт, така и в диспозитива е извършено погрешно пресмятане на общата стойност на получения от Ц. Д. дял, представляващ сбор между цената на двата имота, като е посочено, че стойността на дела е 78 400лв., а вярната стойност е 68 400лв. /50 700 + 17 700 = 68 400/ . Съответно, при извършеното изчисление на дължимото парично уравнение на база тази погрешна стойност, е определено уравнение от 3050 лв., вместо действително дължимото от 8050лв.
Горните констатации налагат на извод, че в решението на въззивния съд е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно пресмятане на стойността на дела и оттам – на уравнението. Такава грешка подлежи на поправяне от съда, постановил съдебния акт, по реда на чл. 247 ГПК. Изрично в този смисъл е Решение № 37 от 06.04.2016г. по гр.д. № 2802/2015г. на ІІ г.о. С оглед на това касационната жалба в частта, касаеща уравнението на дяловете, следва да се разгледа от въззивния съд като молба по чл. 247 ГПК за отстраняване на допуснатата грешка в пресмятането.
Претенцията по сметки, представляващи подобрения в дворното място на [улица] в жилищната сграда в същия имот, е предявена от И. Р. с молба на л. 174 от първоинстанционното дело. В нея е описано какви видове ремонтни работи са извършени в двора, каква е общата им стойност и каква сума се претендира от ответницата; по същия начин са заявени и подобренията в избения етаж, на първия етаж, на втория етаж от къщата и на покрива. При това положение не може да се приеме, че претенцията е нередовно предявена и няма осъдителен петитум. Извършването на подобренията е установено от разпитаните свидетели, а за оценката на подобренията са приети технически експертизи.
Въззивният съд е извършил разграничение кои от претенциите представляват необходими разноски, а именно тези за избения етаж и за покрива, понеже са били нужни за запазване на сградата от влага. За тези разходи е уважил претенцията на основание чл.30, ал.3 ЗС. Останалите претенции е квалифицирал като подобрения. При данните, че подобренията не са извършени със съгласие на съсобственика, но и без неговото изрично противопоставяне, съдът е счел, че правното основание е чл.59 ЗЗД и е присъдил по-малката сума измежду вложеното и увеличената стойност на имота. В крайна сметка, съдът е достигнал до извод, че претенцията е основателна в по-висок размер от присъдения от първата инстанция, но поради липса на жалба в отхвърлената част, е потвърдил първоинстанционното решение, с което Ц. Д. е осъдена да заплати общо 5 808,41 лв. за подобренията и необходимите разноски.
Видно от данните по делото, нито първоинстанцонният, нито въззивният съд са се произнасяли по искане по чл.344, ал.2 ГПК за определяне на привременни мерки относно ползването на делбените имоти. Ц. Д. е предявила претенция по чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за лишаване от ползване, която съдът е отхвърлил по съображения, че в представената нотариална покана е изразено желание за прекратяване на съсобствеността и твърдение, че И. Р. не предоставя достъп до дворното място и къщата, но липсва отправено искане за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване. Разглеждайки доводите на Д. във въззивната жалба, съдът е посочил, че обезщетението по чл. 31 ал.2 ЗС е дължимо от писменото поискване до момента на предявяване на претенцията. Наред с това е отбелязал, че възможността по чл. 344, ал.2 ГПК е съвсем различна.
Вярно е, че в молба-становище на адв. Г. на л.189 от първоинстанционното дело, наред с претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, е направено и искане за привременна мярка за заплащане на ежемесечно обезщетение до приключване на делото. Молбата е докладвана в съдебно заседание на 15.04.2014г. само в частта й по чл. 31, ал.2 ЗС. Пълномощникът на ищцата Д. не е възразил срещу доклада на съдията и е заявил, че претенциите не са нови; единствено пълномощникът на ответника е обърнал внимание, че точка три от молбата е нова, но това е оставено без последствие. В течение на процеса съдът двукратно е давал на ищцата Д. указания /виж разпореждане от 16.04.2014г. и разпореждане от 02.09.2014г./ да уточни исканията си и в отговор са постъпили молби, в които привременни мерки не се споменават /молби от 01.09.2014г. и 19.09.2014г./. В постановеното решение Велинградски районен съд не е разглеждал искане по чл. 344, ал.2 ГПК. Във въззивната жалба на Д., в т.2, са изложени оплаквания срещу отхвърлянето на претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС с довод, че начална дата на обезщетението може да е завеждането на исковата молба; поискана е експертиза за размера на обезщетението за ползване от поканата до настоящия момент, но в съдебното заседание на 15.02.2017г. пълномощникът е заявил, че няма искания за доказателства. При това положение, въззивният съд не е имал основание да се произнася по искане по чл.344, ал.2 ГПК. Съответно, липсва и предмет на касационно обжалване, още повече, че определението на съда по чл. 344, ал.2 ГПК има привременен характер и не подлежи на касационно обжалване.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Не следва да бъде разглеждан първия правен въпрос, който се отнася до възможността да се иска поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК при неправилно пресметната стойност на дяловете и на паричното уравнение. Както бе посочено по-горе, в тази част касационната жалба следва да се разгледа от Пазарджишки окръжен съд като молба по чл. 247 ГПК.
Вторият правен въпрос касае задълженията на съда при заявено искане по чл. 344, ал.2 ГПК за определяне на привременни мерки. Съдът не е разглеждал такова искане, а е споменал тази правна възможност в мотивите си, за да я разграничи от предявената претенция по чл. 31, ал.2 ЗС и да обоснове, че крайният срок на претенцията за обезщетение за ползване е момента на предявяването й, а редът за присъждане на обезщетение за периода на разглеждане на делото е този по чл. 344, ал.2 ГПК. Ето защо този въпрос не е свързан с решаващи изводи на съда, обусловили изхода на спора, и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Релевантен за обжалвания предмет е третия правен въпрос, който се отнася до претенцията за подобрения, уважена срещу касатора. Повдигнатият въпрос е формулиран малко неясно, но касае редовното предявяване на претенцията по сметки. Не отговаря на истината твърдението, че липсва осъдителна част на молбата по сметки. Остава неразбираемо за съда какви други недостатъци на тази претенция съзира касатора, а и той не е заявил своевременно оспорване на редовността й. В мотивите на въззивния съд изрично е изтъкнато, че не е налице нередовност на претенцията по сметки и въззивният съд не дължи извършване на някакви действия за отстраняване на такава нередовност. Предвид изложеното касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато, а и не е обосновано нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК. Посоченото в изложението Решение № 193 от 30.11.2016г. по гр.д. № 84282016г. на ІІІ г.о. разглежда правната квалификация на претенцията за необходими разноски и подобрения и е неотносимо към повдигнатия въпрос.
Последният правен въпрос е: дължат ли се подобрения на недобросъвестен съсобственик, който владее сам общия имот и не допуска другия в него. Той не е разрешен в отклонение със соченото Решение №40 от 13.02.2015г. по гр.д. № 6110/2014г. на І г.о. В решението е разяснено, че претенцията за подобрения почива на забраната за неоснователно обогатяване и затова за извършените подобрения останалите съсобственици дължат на подобрителя, когато той е недобросъвестен, такава част от по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, която съответства на притежаваната от тях идеална част от съсобствената вещ. По същия начин е определил дължимата стойност и въззивния съд.
В обобщение, следва да се откаже допускане на касационно обжалване по жалбата, касаеща претенцията по сметки.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 20.02.2017г. по гр.д. № 773/2016г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба Ц. К. Д. в частта по уважената срещу нея претенция по сметки.
ВРЪЩА делото на Пазарджишки окръжен съд за разглеждане на съдържащото се в касационната жалба искане за поправка на очевидна фактическа грешка, представляваща грешка в пресмятането, относно стойността на получения от Ц. К. Д. дял и дължимата от нея сума за уравнение на дяловете.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: