1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр.София, 14.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 57/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на Е. К. Х. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски окръжен съд № 226 от 30.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 490/ 2010 г. С атакуваното определение е отменено разпореждане № 180/ 23.12.2009 г. по гр.д.№ 825/ 2009 на К. районен съд, с което е издадена заповед за изпълнение по искане на касатора против Д. В. Г. и Г. В. Г. въз основа на нотариален акт, след което заявлението за издаване на такава заповед е отхвърлено, като е постановено обезсилването на същата. Със същото определение окръжният съд е потвърдил определение на К. районен съд № 250 от 22.03.2010 г. по гр.д.№ 825/ 2009 г., с което е спряно производството по изп.д. 20108640400026 на ЧСИ В. Н..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправните въпроси в кои случаи следва да се приеме, че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420 ал.2 от ГПК и какво следва да се преценява от съда при искане за издаване на заповед за изпълнение въз основа на нотариален акт. Счита, че по тези въпроси има противоречива практика и че са решени в противоречие с практиката на ВКС (без да сочи конкретни съдебни актове), както и че те са значение за точното прилагане на закона и развитието на правото Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответниците по частната жалба Д. В. Г. и Г. В. Г. я оспорват. Считат, че не са налице предпоставките по чл.280 от ГПК и че обжалването не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, като частично основателно е и искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
В Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са дадени указания по какви правни въпроси може да се допусне касационно обжалване съгласно чл.280 от ГПК. Тълкуването важи и за допускане на касационното обжалване на определенията, предвид препращането от чл.274 ал.3 от ГПК към чл.280 ал.1 на ГПК. Основание за допускане може да е само изложен от касатора правен въпрос, който обуславя въззивното решение, освен когато се касае за валидността и допустимостта на въззивният съдебен акт. Ако съществува вероятност този акт да е нищожен или недопустим, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол.
В конкретния случай обжалваното определение се явява недопустимо в частта, в която е отменено разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение и тази заповед е обезсилена. Недопустимостта следва от това, че съдът се е произнесъл без за това да е направено искане от легитимираните лица. Съгласно чл.419 от ГПК на обжалване пред горестоящ съд подлежи не разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, а единствено разпореждането за незабавно изпълнение на такава заповед. Видно от обстоятелствата и искането в частната жалба на Д. В. Г. и Г. В. Г. № 323/ 16.03.2010 г., по която окръжният съд е постановил определението си за обезсилване на заповедта за изпълнение, те са обжалвали пред въззивния съд не разпореждането за издаването на самата заповед, а разпореждането за незабавното й изпълнение. Заповедта не подлежи на обжалване по силата на самия закон. Ето защо в частта, в която окръжният съд е отменил разпореждането за издаването й и е обезсилил заповедта, определението се явява недопустимо, което служебно следва да се констатира и прогласи от касационния съд.
В останалата част (относно потвърждаването на определението за спиране на изпълнението по чл.420 ал.2 от ГПК) определението на Софийски окръжен съд е валидно и допустимо, като съдът не намира основания за допускането му до касационно обжалване. Въпросът в кои случаи следва да се приеме, че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420 ал.2 от ГПК, не е отнесен към конкретен правен извод на въззивния съд, за да е ясно какъв според касатора е грешният отговор на този въпрос и какъв би трябвало да е правилният отговор. Освен това касаторът твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, но не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. Няма данни също така да има задължителна практика на ВКС, която да дава отговор на въпроса, който да е различен от мотивите на въззивния съд. Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по въпроса законът не е непълен, неясен или противоречив, нито има данни по прилагането му да е формирана неправилна или нуждаеща се от осъвременяване практика.
С оглед изложеното касационното обжалване не следва да се допусне в частта, в която окръжният съд е потвърдил определението на районния съд за спиране на изпълнението. В останалата част определението на окръжния съд е постановено при липса на сезиране и следва да бъде обезсилено. Безпредметно е обаче делото да се връща на този съд за произнасяне по жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като това изпълнение вече е спряно. Ответниците по частната касационна жалба Д. В. Г. и Г. В. Г. са получили защита в същия обем, в който биха я получили и при евентуална отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски окръжен съд № 226 от 30.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 490/ 2010 г. в частта му, в която е потвърдено определение на К. районен съд № 250 от 22.03.2010 г. по гр.д.№ 825/ 2009 г. за спиране на производството по изп.д. 20108640400026 на ЧСИ В. Н..
ДОПУСКА касационно обжалване И ОБЕЗСИЛВА определение на Софийски окръжен съд № 226 от 30.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 490/ 2010 г. в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: