О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 16 юни 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Кети Маркова
след писмено становище на прокурор от ВКП – Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Ф. Пенева
н д № 361 по описа на ВКС за 2010 година
Касационното производство е по реда на чл. 351 ал. 5 НПК.
С решение по в н ч х д № 3444/2009 година от 10.02.2010 година, състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил присъдата на РС – П. постановена по н ч х д № 4131/2009 година, с която касационната жалбоподателка Т. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 1, във вр. с чл. 146 ал. 1 НК, което се преследва по реда на частното обвинение и на основание чл. 78а НК, на същата е наложено административно наказание глоба. В това решение изрично е записано, че не подлежи на обжалване. Въпреки това, Т. подала касационна жалба срещу цитираното въззивно решение. С определение от 29.03.2010 година съдът върнал жалбата на основание чл. 351 ал. 4, т. 3 НПК, тъй като не подлежи на касационно обжалване. Съобщението за това определение за връщане на жалба е било връчено на 6.04.2010 година на съпруга на жалбоподателката – Е. Х. /л.34/, със изрично поето задължение да предаде съобщението на адресата му – жалбоподателката Т. . Съобразно тази дата на редовно уведомяване, преклузивният срок за обжалване на определението за връщане на касационната жалба е изтекъл на 21.04.2010 година. Срещу това определение постъпила частна жалба на 23.04.2010 година, която като просрочена също била върната на жалбоподателката, но на друго основание – чл. 351 ал. 4, т. 2, пр. 1 НПК.
Срещу последното определение за връщане на частна жалба, входирана в Пловдивския окръжен съд на 23.04.2010 година, с входящ номер 9738 /л. 36/ е постъпила частна касационна жалба, в която Ж. голословно твърди, че датата на връчване на съобщението не е 6-ти април, а е 8-ми април 2010 г.
Прокурорът от ВКП е дал писмено заключение, че Пловдивският окръжен съд законосъобразно е върнал касационната жалби и искането за отмяна на това действие по администрирането на жалбата, е неоснователно.
По настоящето частно наказателно дело е постъпил писмен отговор от повереника на частния тъжител и граждански ищец С. Янков – адвокат Т, в който се заема позиция за неоснователност на частната касационна жалба на Т.
В същия отговор е направено искане за присъждане на разноските за адвокатски хонорар, в размер на 500 /петстотин/ лева, с приложено надлежно оформено пълномощно.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, съобрази следното:
Жалбата подадена от Ж. Т. е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав намира, че частната жалбата срещу връщането на касационната жалба, основано на чл. 351 ал. 4, т. 2, пр. 1 НПК, правилно е върната като просрочена. Видно от съобщението приложено на л. 34 от въззивното дело, на него ясно и недвусмислено, по реда на чл. 180 ал. 2 НПК, първо е отразена датата на връчването – 6.04.2010 година, на второ място – името на лицето което е получило съобщението и родствената връзка с адресата, както и на трето място – задължението за предаване на съобщението. . Поради изложеното, настоящият състав намира, че определението с което е върната жалба на Ж. Т. на основание чл. 351 ал. 4, т. 2, пр. 1 НПК е законосъобразно и следва да се остави в сила.
По повод искането на разноските, настоящият състав намира, че с оглед процесуалното качеството на Янков и като граждански ищец, при определяне размера на разноските субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК. Тази разпоредба допуска корекция от страна на решаващия съд на размера на заплатеното от страната възнаграждение, ако то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай, в отговора са възпроизведени съображенията на съда върнал касационната жалба, а случаят не представлява нито правна, нито фактическа сложност, поради което посоченият в пълномощното заплатен хонорар е несправедлив по критериите на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС, на основание чл. 36 от ЗА, предвижда хонорар от 100 лева за изготвяне на частна жалба по наказателни дела, които се разглеждат в закрито заседание. Това е размерът, който следва да се присъди за адвокатски хонорар, платим от страна на жалбоподателката Ж. Т.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Пловдивския окръжен съд от 28.04.2010 година по в ч х д № 3444/2009 г. за връщане на частната касационна жалба подадена от Ж. Т. срещу определение за връщане на касационна жалба от същата жалбоподателка срещу определение за връщане от 29.03.2010 година на същия съд по същото дело.
ОСЪЖДА Ж. А. Т. с ЕГН ********** да заплати на С. Г. Янков с ЕГН ********** сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: