3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 18.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 332 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. Ч. против определение № 5499/04.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 904/2018 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът е постановил производството по делото по отношение на предявения иск за прекратяване на брака и ползуването на семейното жилище да се разгледа от български съд, като по отношение на останалите предявени искове, свързани с упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните, размера на дължимата издръжка, режим на лични отношения с родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права и местоживеенето на детето, съдът е приел, че българския съд не е компетентен да се произнесе.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС- касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Твърди се, че по приложението на регламент /ЕО/ 2201/2003 г. съдът се е произнесъл в противоречие с цитирани решения и определения на ВКС.
Разрешаването на процесуалноправния въпрос изисква тълкуване на разпоредбите на Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. и тъй като задължително тълкуване на разпоредби от европейското право е компетентен да даде единствено Съда на Европейския съюз, по друго гр.д. на ВКС е поискано издаването на преюдициално заключение от него. С определение на Съда (шести състав) от 16.01.2018 г. по дело С-604/17 е прието, че Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. следва да се тълкува в следния смисъл: Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл.3 пар.1 б.”Б” Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл.9, 10, 12 или 15 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г.
В настоящето производство по процесуалноправния въпрос не може да бъде дадено тълкуване, различно от това на Съда на Европейския съюз (чл.267 пар.1 б.”Б” ДФЕС). Регламентите са актове с общо приложение във всички държави – членки и разпоредбите им имат приоритет пред нормите от българското законодателство, които задължават съда при иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца служебно да се произнесе по родителските права, мерките на лични отношения и издръжката. Поради това не може да се обоснове компетентност на сезирания съд да разреши споровете за родителска отговорност „по силата на привличането” и с аргументи от разпоредби, съдържащи се в СК и ГПК. Българският съд е компетентен да се произнесе по иска за развод между български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, но ако от брака има непълнолетно дете, чието обичайно местопребиваване е на територията на друга държава членка, той не е компетентен да се произнесе по споровете за родителска отговорност и издръжка на детето, ако не са налице условията по чл.9, 10 12 или 15 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г., съответно чл.3 б.”Г” или чл.5 Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. Съгласно чл.8 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. по споровете за родителска отговорност е компетентен съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, а съгласно чл.3 б.”А” и „Б” Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. спорът за издръжката е подведомствен на съда по обичайното местопребиваване на взискателя или на ответника.
Съдът е съобразил горната практика, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Нормите, касаещи местопребиваването на детето по смисъла на регламента – чл.8 и чл.9 от регламент 2201/2003г. са ясни и са съобразени от съда при постановяването на обжалваното определение, поради което не са налице касационните основания, сочени от касатора относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по частната касационна жалба следва да се присъдят направените разноски, в размер на 600 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5499/04.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 904/2018 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.