О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 02.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 512/2009 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Я. С. Н. от гр. Б. против въззивно определение на Бургаския окръжен съд № 189 от 29.05.2009 год., постановено по в.ч.д. № 233/2009 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, поради просрочие частната жалба на настоящия жалбаподател срещу определение на Бургаския районен съд от 01.02.2005 год. по ч. гр. д. № 200/2005 год.и производството по делото е прекратено.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.244ГПК/ отм./, във вр. с чл.242 ГПК/ отм./ , поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение,съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа на подадена от „Т”Е. молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на чл.242 ГПК/ отм./ във вр. с чл.237, б.”к” ГПК/отм./ и чл.154, ал.1 от Закона за енергетиката Бургаският районен съд, с определение от 01.02.2005 год. по ч.гр.д. № 200/2005 год., е издал изпълнителен лист в полза на молителя общо за сумата 437.51 лв., представляваща неплатени сметки за ползвана топлоенергия за периода м. ХІ 99 год.- м.VІІІ 2004 год. възлизащи на сумата от 366.43 лв., ведно със законната лихва върху същата, начиная от 07.01.2005 год. до окончателното и изплащане, както и 71.08 лв. обезщетение за забава срещу длъжника Я. С. Н. от гр. Б..
Обстоятелството, че молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание е подадена преди влизане в сила на действащия ГПК/ 01.03.2008 год./ правилно е счетено от БОС за обосноваващо съгласно §2, ал.9 от ПЗР на ГПК, приложимост на процесуалноправната уредба на производството по издаване на изпълнителен лист по ГПК/ отм./.
Или от разпоредбата на чл.244, ал.1 ГПК, с която за тази съдебни актове е въведен двуинстанционен контрол, следва, че установеният седмодневен преклузивен срок за сезиране на по- горната инстанция за молителя, в качеството му на длъжник, тече от датата на връчване призовка за доброволно изпълнение.
В случая призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 2* е редовно връчена лично на длъжника Я. С. Н., настоящ частен жалбоподател, на 14.03.2009 год..
Следователно срокът за въззивно обжалване, броен по правилото на чл. 33, ал.4, във вр. с ал.3 ГПК/ отм./ е изтекъл за същия на 22.03.2009 год., поради което законосъобразно БОС е счел подадената на 15. 04. 2009 год. от длъжника частна жалба за просрочена и образуваното въз основа на същата въззивно производство правилно е прекратено като недопустимо.
С изтичане на установения от процесуалния закон- чл.244, ал. ГПК/ отм./ преклузивен срок за обжалване е преклудирано самото потестативно право на страната на жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, поради което за въззивната инстанция, както обосновано е прието в съобразителната част на обжалваното определение, липсва процесуална възможност за произнасяне по основателността на същата.
Що са касае до наведения с частната жалба довод, че с подаденото по реда на чл.250 ГПК/ отм./ възражение срокът по чл. 244, ал.1 ГПК/ отм./ е бил спазен, то същият е правно несъстоятелен.
Изрично в депозирана допълнителна молба към подаденото от Н. възражение с дата 20.03.2009 год. е уточнено, че със същото се иска спиране на изпълнението по чл.250 ГПК/ отм./, поради което и с оглед създадените от законодателя независими един от друг правни способи за защита на длъжника по издаден въз основа на несъдебено изпълнително основание изпълнителен лист, спазването на срока по оспорване вземането по изпълнителния лист е правно ирелевантен за този, установен с чл.244, ал.1 ГПК/ отм./ и като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт.
Водим от тези съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение на Бургаския окръжен съд № 189 от 29.05.2009 год., по ч.гр.д. № 233/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: