О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 02.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело № 39/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод постъпила частна жалба от [фирма],[населено място], чрез юрисконсулт Г. Р., с вх.№55430 от 28.07.2010 год. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 26.07.2010 год., срещу Определение № 861 от 08.06.2010 год. по ч.гр.д.№2162/2010 год. на Софийския градски съд, ГК, с което на основание чл.122 ГПК е разрешен повдигнатият с определение от 19.02.2010 год. по гр.д.№ 7647/2010 год. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 72 състав спор за местна подсъдност. На този съд делото е било изпратено с определение от 09.12.2009 год. по гр.д.№8916/2009 год. на Варненския районен съд, облигационно отделение, ХІХ състав, който е уважил възражението на настоящия жалбоподател за местна неподсъдност, направено с отговора му по предявените срещу него от ищеца ЕТ”Ф.-Л. Б., от[населено място] искове с правно основание чл.чл.327, ал.1 ТЗ и чл.266, ал.1 ЗЗД. За да повдигне спора за подсъдност, Софийският районен съд е счел, че възражението на ответника е направено след срока по чл.119,ал.3 ГПК, поради което подсъдността, определена с исковата молба, е стабилизирана. С обжалваното определение Софийският градски съд е определил, че компетентен да разгледа спора е В. районен съд, защото възражението на ответника за местна неподсъдност е преклудирано/арг. от чл.133 ГПК/, поради което не е основание за промяна на подсъдността по предявените пред Варненския районен съд искове.
Частният жалбоподател [фирма],[населено място] подържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.105 ГПК, определящ общата местна подсъдност съобразно постоянния адрес или седалището на ответника. Навежда и доводи, че фактически по-късно се е запознал, а не на датата на получаване на изпратеното от Варненския районен съд съобщение с препис от исковата молба.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално недопустима, въпреки че е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК. Определението, с което съдът се произнася по чл.122 ГПК по повдигнатия спор за подсъдност не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, ГПК. То не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентният съд да разгледа предявения иск. Не намира приложение и т.5 от ТР1-2001-ОСГК, защото там обжалваемостта е мотивирана с „прекратяване и препращане” на делото на друг съдебен район. Прекратително и препращащо в този смисъл може да бъде само определението на първия съд, с което той прекратява производството пред себе си и го препраща по подсъдност на друг съд. С определението, с което се разрешава повдигнатата препирня за подсъдност, делото не се препраща по подсъдност, а се определя правилната такава, която в определени случаи, какъвто е настоящият, може да съвпада с първоначално определената още с исковата молба.
Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото с определението по чл.122 ГПК не се разрешава материалноправен спор по същество. Още повече, че от систематичното място на разпоредбата на чл.121, регламентираща обжалваемостта на определенията по подсъдност, поставена преди тази по чл.122 ГПК, може да се направи изводът, че законът определя като обжалваеми само определенията, постановени по повод възраженията на страните за неподсъдност. За определенията, постановени по чл.122 ГПК, въобще не е предвиден ред за инстанционен контрол. Посочени са само съдилищата, компетентни да се произнесат по повдигнатия спор за подсъдност, поради което не може чрез разширително тълкуване на процесуална норма да се определи характера на това производство. Не е ясно при постановяване на определенията по чл.122 ГПК дали въззивните по степен в йерархията съдилища действат с правомощия на първа или на въззивна инстанция, с оглед на което да може да се изведе и евентуалният инстанционен контрол и неговата степен -дву или триинстанционен, какъвто е невъзможно да се упражни спрямо определенията на апелативните съдилища, с които се разрешава спор за подсъдност.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма],[населено място], срещу Определение № 861 от 08.06.2010 год. по ч.гр.д.№2162/2010 год. на Софийския градски съд, ГК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: