О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр.София, 02.02.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1047/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на П. С. Ч. и К. Т. Ч., и двамата от [населено място], против решение № 3-97/09.06.2011 год. по гр.дело № 760/2011 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 57/14.02.2011 год. по гр.дело № 4048/2010 год. на Бургаския районен съд и искът по чл.32, ал.2 ЗС е уважен, съгласно вариант първи и скицата към него на вещото лице З. Ч.. Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, защото считат, че материалноправният въпрос, от значение за изхода на конкретното дело и изразяващ се в критериите, по които се разпределя ползването на съсобственото дворно място и по-конкретно какви са пределите на изискването да не се променя фактическото положение на имота, дали то засяга само съществуващите постройки в него, или всички елементи на застрояване-алеи, проходи, огради и портали, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и конкретно с решение № 899/25.10.1985 год. по гр.дело № 421/1985 год. на ВС, ІV г.о. Касаторите считат, че този материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на правото и неговото развитие, което било основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. М. П. и Д. П. П., и двамата от [населено място], изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да им бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл.32, ал.2 ЗС е уважен по първия вариант от заключението на техническата експертиза, въззивният съд изцяло е възприел изводите на районния съд, че този вариант е най-подходящ за разпределение на съсобствения между страните имот, с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица], с площ 623 кв.м. Съдът е обсъдил представените три варианта за ползване, отдавайки значение на частите на съсобственост на страните, без да се засягат извършените от тях подобрения, без да се нарушава фактическото положение и отказвайки да приеме за целесъобразно и приложимо направеното от вещото лице Ч. разпределение, според което е необходимо преместване на съществуващия портал и намаляване на ширината на алеята за озеленяване в частта пред сградата на ищците.
Разрешението на материалноправния въпрос, изразяващ се в различните критерии при разпределяне на ползването на дворно място е съобразено цитираната от касаторите съдебна практика в решение № 899/25.10.1985 год. по гр.дело № 421/1985 год. на ВС, ІV-то г.о., според която при разпределение ползването на дворно място се има предвид съществуващото в момента фактическо положение, и при съобразяване на съда с извършените от страните подобрения в мястото, които критерии въззивният съд е обсъдил и приложил, т.е. не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото касационният съд не констатира противоречие със съдебната практика на разрешения от въззивния съд правен въпрос.
Не е налице и основанието по чл.288, ал.1, т.3 ГПК, защото: създадената вече съдебна практика е единна в разрешаването на поставения от касаторите правен въпрос за критериите, които съдът следва да прецени при разпределение на съсобствен имот. Безпротиворечивата съдебна практика към този момент не налага законодателното й изменение, за да се дадат нови правни разрешения по прилагането на закона, предизвикани от новонастъпили обществени условия и законодателни промени. Материалноправната норма на чл.32, ал.2 ЗС съдържа ясна и непротиворечива уредба на обществените отношения, които регулира и по нея е формирана трайна практика на ВКС по прилагането й.
Водим от горните съображения касационният съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и постави в тежест на касаторите направените от ответниците разноски за настоящето производство, в размер на 150 лева, представляващ адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІІІ-97 от 09.06.2011 год. по гр.дело № 760/2011 год. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на П. С. Ч. и К. Т. Ч. от [населено място] с вх.№ 9349/18.07.2011 год.
ОСЪЖДА П. С. Ч. и К. Т. Ч. от [населено място] да заплатят на К. М. П. и Д. П. П. от [населено място] разноските за настоящето производство, в размер на 150/сто и петдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: