1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 81
София, 20.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. д. № 93/2014 год.
Производството е по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. М., [населено място] против определение № 3126 от 04.11.2013 г. по ч. гр. д. № 2947/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която се:
1/ оставя без уважение частната жалба с вх. № 37347/21.09.2012 г. на Д. П. М., [населено място] срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 04.07.2012 г. по ч. гр. д. № 10200/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, VIII-ми гр. състав, инкорпорирано в Заповед № 6434 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с което е уважена молбата на [фирма], [населено място] за издаване на изпълнителен лист срещу частния жалбоподател като солидарен длъжник за сумата от 39 116.60 лева – част от дължимата се договорна лихва в общ размер 1 041 559.78 лева, изчислена за период от 21.04.2010 г. до 25.06.2012 г., дължима по силата на договор за банков кредит от 05.11.2007 г., анекси № 1/31.07.2009 г., № 2/09.12.2009 г. и № 3/01.04.2010 г. и договор за встъпване в дълг от 31.07.2009 г., както и за разноски по делото за държавна такса в размер на 782.33 лева и адвокатско възнаграждение от 1009.40 лева.
2/ оставя без уважение частната жалба с вх. № 45073/05.11.2012 г. на Д. П. М., [населено място] срещу определение от 16.10.2012 г. по ч. гр. д. № 10200/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, VIII-ми гр. състав, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател на основание чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на Заповед № 6434 от 04.07.2012 г.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение. Към жалбата е приложено и изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят моли и за присъждане на направените разноски.
Ответникът заявява становище за оставяне без уважение на частната касационна жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.
ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С т. 8 на разпореждане от 11.02.2013 г., с което е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. от Председателя на ВКС е поставен за разрешаване от Общото събрание на гражданска и търговска колегии въпросът относно това кои актове на въззивните съдилища в заповедното производство подлежат на касационно обжалване. Така поставения въпрос е изцяло относим към конкретния спор, тъй като в него се обсъжда и обжалваемостта на определенията, постановени от съдилищата на основание чл. 419, ал. 1 ГПК и чл. 420 ГПК. Поради това и на основание чл. 292 ГПК, производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г.
Воден от горното, ВКС-І т. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по ч. т. д. № 93/2014 г. по описа на ВКС, I т. о. до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: