1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр.София, 21.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5484 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р.з.о.к. – [населено място], представлявана от Директора В. В., чрез юрисконсулта Ц. Д., срещу въззивно решение №85/07.05.2013г. постановено по възз.гр.д.№155/2013г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено Решение №66/18.02.2013г. по гр.д.№ 1979/2012г. на РС – гр. Видин. С първоинстанционния съдебен акт е признато за незаконно уволнението на служителката Г. И. М. и са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Видин е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК представлява повторение на съдържанието на касационната жалба с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа се, че са налице основанията за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, без да са формулирани конкретни правни въпроси.
Ответната страна по жалбата Г. М.,чрез процесуалния си представител адв.Р.Д., в срока по чл.287 ГПК е представила писмен отговор, в който сочи, че касационната жалба е неоснователна и не следва да се допуска касационното обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за допуснати от ищцата в един и същи ден две нарушения на трудовата дисциплина, е незаконосъобразна. Посочено е, че първото описано нарушение – закъснение за работа с повече от половин час – на практика не е доказано. Съдът е приел, че за деня, в който служителката се е явила и е подала молба за възстановяване на длъжността /съгласно влязлото в сила съдебно решение по предходен трудов спор/ не може да се ангажира отговорността й за закъснение, преди волеизявлението на работодателя за допускането й до работа. Отделно от това, съдът е изтъкнал, че дори и да се приеме, че е извършено подобно нарушение на трудовата дисциплина, тежестта му не обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. По отношение на второто нарушение, описано в заповедта за уволнение като „неуплътняване на работното време и неорганизиране на работния ден“, съдът е приел, че работодателят е нарушил императивната норма на чл.193 ал.1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника, или да приеме писмените му обяснения. В случая, за спазването на процедурата по чл.193 ал.1 КТ съдът е посочил, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил факта, че от ищцата са поискани обяснения и че й е даден разумен срок, за да ги предостави. Отчетено е, че дисциплинарната процедура за второто нарушение е започнала след 16.30 часа на същия ден – 17.07.2012г. – и в рамките на 15 минути на М. е връчена уволнителната заповед. Направен е извод, че заповедта за дисциплинарно уволнение в тази част е издадена в нарушение на чл.193 ал.1 КТ, поради което е незаконосъобразна и подлежи на отмяна, без да се разглежда спорът по същество на основание чл.193 ал.2 КТ. По изложените мотиви дисциплинарното уволнение е счетено от въззивния съд за незаконно и е отменено, като изцяло са уважени предявените с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, или са решавани противоречиво от съдилищата. На практика в изложението, касаторът е преповторил съдържанието на касационната си жалба, излагайки отново доводите си за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за необоснованост на направените изводи относно констатираните нарушения на трудовата дисциплина, тяхната тежест и наложеното дисциплинарно наказание. Съгласно приетото по т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – касационно обжалване не може да се допусне при липса на формулиран конкретен въпрос, а доводите за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт не могат да бъдат обсъждани в тази фаза на касационното производство.
Въпросът, който се съдържа /независимо, че не е изрично формулиран/ в изложението към представената жалба и произтича от цитираната от касатора задължителна практика, е за необходимите предпоставки, при които се приема, че е спазена задължителната процедура по чл.193 ал.1 КТ. По този въпрос е налице установена практика, която въззивният съд е съобразил и по него няма противоречие между съдилищата, както се твърди в касационната жалба. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, които служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата /в този смисъл са и тези, на които се позовава касатора / се приема, че преди да наложи дисциплинарно наказание работодателят следва: 1. да изиска от работника или служителя обяснения във връзка с допуснатото от него дисциплинарно нарушение, 2. да ги приеме или да изслуша работника или служителя и да събере и оцени посочените доказателства. След тези действия, ако счита, че е допуснато нарушение, работодателят налага съответното на тежестта на нарушението наказание. В практиката няма спор, че обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарно наказание /Решение № 137/ 01.06.2012 г. по гр. д. № 982/2011 г., ІІІ г.о., Решение № 225/ 05.04.2012 г. по гр. д. № 375/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС и др./. Целта е работодателят да има възможност да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението. В този смисъл са и постановените решения по гр. д. № 1687/2009 г., по гр. д. № 301/2009 г., по гр. д. № 799/ 2009 г. на ІІІ г.о., по гр. д. № 826/2009 г., по гр. д. № 1917/2010 г. на IV г. о. на ВКС. В практиката още се приема /и в този смисъл е едно от цитираните от касатора решения – № 137/ 02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на ІV г.о./, че от значение за законосъобразността на извършеното уволнение е и дали на работника и служителя е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, като това се преценя съобразно установените факти във всеки конкретен случай. В тази връзка, постановеното от въззивния съд не е в противоречие с приетото в цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, а в съответствие с тях.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №85/07.05.2013г. постановено по възз.гр.д.№155/2013г. на Окръжен съд – гр. Видин.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.