О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 21.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………….…..……. и с участието на прокурора ……………….………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1502 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2476/28.ІІІ.2017 г. на В. А. В. от [населено място], подадена против онази част от решение № 37 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-ви с-в, от 17.ІІ.2017 г., постановено по т. д. № 656/2016 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 250/2.VІ.2016 г. на Пловдивския ОС, ТК, с-в VІ-10 по т. д. № 378/2015 г.: за отхвърляне на прекия й осъдителен иск срещу застрахователя [фирма]-София за разликата над присъденото й застрахователно обезщетение от 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг в хода на процесното ПТП, настъпило на 6.Х.2014 г., и до пълния предявен размер на претенцията й от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на вредоносното събитие.
Оплакванията на касаторката В. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 ЗЗД; чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това тя претендира частичното му касиране и постановяването на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдела осъдена ответната застрахователна компания „да заплати на ищцата допълнително обезщетение в размер на 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането”, а също и да й бъдат присъдени „направените съдебни и деловодни разноски, в това число адвокатско възнаграждение за настоящата и предходните инстанции”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателката й В. В. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие „с практиката на съдилищата”, както и с тази на ВКС, обективирана както в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., така и в ТР № 1/23.ХІІ.2015 г. на ОСТК по тълк. дело № 1/2014 г., а също и в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните четири правни въпроса:
1./ „При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, с общественото му положение, с отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезвреда, както и с интензитета на търпените душевни болки от страна на последния?”;
2./ „Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?”;
3./ „За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?”;
4./ „Следва ли да се установи и обективния факт на знание у увреденият, че водачът на моторното превозно средство, в което той се е качил като пътник, е употребил алкохол, за да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие по допустимостта на касационния контрол, претендирайки жалбата на В. А. В. от [населено място] да не бъде допускана до разглеждане по същество. Инвокиран е довод, че тезата на касаторката, според която въззивният съд не се е съобразил в достатъчна степен с критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., била изцяло относима „към правилността на обжалването решение”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на В. А. В. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение досежно отхвърлянето на прекия осъдителен иск на настоящата касаторка срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-София за разликата над присъденото й застрахователно обезщетение от 60 000 лв. и до пълния предявен размер от 200 000 лв. на претенцията й за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг, настъпила в хода на процесното ПТП от 6.Х.2014 г. лв., въззивният съд е констатирал, че установеното съдържание на алкохол в кръвта на виновния за настъпване на процесното ПТП водач, а именно 2.36 промила, както и произтичащата от тази концентрация висока степен на неговото алкохолно повлияване, е представлявало обстоятелство, „ясно видимо за околните, съответно и за пострадалото лице” /съпруг на касаторката – бел. на ВКС/. Съобразно това е изграден решаващия правен извод, че у последния е било налице знание за този факт „или най-малкото – възможност за узнаването му при проявена дължима грижа”, поради което предприетото пътуване в МПС с водач, който очевидно е употребил алкохол, е квалифицирано като „поемане на предвидим и реално очакван риск”, а оттам: противоправност в поведението на увредения пътник, намиращо се в причинна връзка с причинените му от делинквента вреди. Този решаващ правен извод на Пловдивския апелативен съд не само не противоречи, но и е в стриктно съответствие с т. 7 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/23.ХІІ.2015 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г. Ето защо, необсъждането на конкретни икономическите условия, релевантни към датата на процесното ПТП, чиито ориентир били лимитите на отговорността на застрахователите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и досежно установяване на точно определен принос за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно 1/3 /”една трета”/, са въпроси, в случая с пор. №№ 2 и 3, намиращи се извън предмета на произнасяне на въззивната инстанция с атакуваната отхвърлителна част на решението й. Докато останалите два правни въпроса, също изцяло отнасящи се до правилността на този акт по съществото на спора, въведен с прекия иск на В. срещу застрахователя [фирма], са били разрешени в точно съответствие с постановките на ППВС № 4/1968 г.: отчетена е била „репутацията на загиналия като добър човек, грижовен и любвеобилен към своите близки”, навършената възраст от 60 години, наред с обстоятелството на непоставен предпазен колан в момента на удара.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода по конкретното дело въпрос (бил той материално- и/или процесуалноправен) трябва да е и от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В заключение, погрешното отъждествяване от касаторката В. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. При установеното в случая отсъствие на главната предпоставка за допустимостта на този контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно са явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касаторката допълнителни предпоставки – по т. 1 или по т. 2 на същия законов текст. Отделно от това, евентуално противоречие на атакуваното въззивно решение не само с практиката на ВКС, но и „с практиката на съдилищата”, не е в съответствие с точния разум на текста на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-ви с-в, от 17.ІІ.2017 г., постановено по т. д. № 656/2016 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ – за разликата над присъденото застрахователно обезщетение от 60 000 лв. и до пълния предявен размер на прекия иск срещу застрахователя от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на процесното ПТП.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2