О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 24.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.01. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №36/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод постъпила частна жалба от „Ве—Ем К.” О., [населено място], с вх.№11822 от 10.12.2012 год. на Върховния касационен съд, срещу Определение №272 от 29.11.2012 г. на ВКС, І Т.О., с което на основание чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу решение №329 от 10.07.2012 г. по т.д.№629/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение №237 от 28.03.2012 г.по т.д.№173/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е у важен предявеният от синдика на [фирма]/н/ срещу настоящия частен жалбоподател иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.646, ал.2,т.1 ТЗ за сумата 4 358.84 лв., извършени плащания от несъстоятелния длъжник на парични задължения за продадено гориво. Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на §25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12. 2010 год./. Подържа, че за „висящността” на производството по смисъла на този параграф не е от значение датата на постъпване на касационната жалба, а датата на образуване на първоинстанционното производство, поради което обжалваното въззивно решение не следва да се изключва от обхвата на касационната проверка.
Синдикът на [фирма]/н/ М. С. оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно с обжалваното определение съставът на І.Т.О. е приел, че на основание чл.280, ал.2 ГПК подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба е процесуално недопустима. Голословни са доводите му, че първоинстанционното производство е образувано преди изменението на правната норма на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 г., влязъл в сила веднага. Производство пред Пловдивския окръжен съд е образувано по повод искова молба, подадена по пощата с пощенско клеймо от 18.03.2011 г., постъпила в съда на 19.03.2011 г. При това „висящи” по смисъла на §25 от ПЗР на ЗИДГПК са делата, образувани по касационни жалби, постъпили до влизане в сила на изменението на закона, направено с ДВ бр.100/21.12.2010 год., влязъл в сила веднага. С него е въведен нов обективен критерии за допустимост на касационните жалби, поради което тълкуването на понятието „висящност” на касационните производства, следва да се извършва на основание §2, ал.3 ГПК, уреждащ приложението на новия процесуален закон към заварени правоотношения. Съобразно него касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили до влизане в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред. Следователно определящо за реда, по който следва да се довършват касационните дела, е датата на постъпване на касационната жалба в съда. В случая тя е постъпила в съда на 09.08.2012 год., след влизане в сила на ЗИДГПК/ДВ бр.21.12.2010 год., поради което правилно е прието, че производството по нея не следва да се довършва по досегашния ред.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №272 от 29.11.2012 г. на ВКС, І Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: