О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 81
София, 28.02.2017 г.
Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА
Гр.д. Nо 3995/2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о.
и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 17623/20.06.2016 год. от Кмета на [община] чрез процесуалния представител юрк.С. Н. срещу въззивно Решение от 16.05.2016 год. по гр. възз. д. Nо 595/2016 год. на ОС- Варна.
С посоченото решение , окръжен съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е отменил решение на районния съд, с което е бил отхвърлен иска по чл. 124 ал.1 ГПК и е постановил ново решение с което е прието за установено по отношение на [община] , че същата не е собственик на 264 кв..м. идеални части , част от ПИ с идентификатор 10135.5401.1204 находящ се в [населено място] , район А., с.о.“Б.-с.“ , целият с площ от 1246 кв.м.
За да приеме , че искът е основателен и [община] не притежава право на собственост в рамките на имота , собственост на ищците, въззивният съд е преценил доказателствата по делото , свързани с данните за липсата на каквито и да е изменения в границите на имота , считано от придобиването му от наследодателя на ищците И. Г. Г. с НА 4/1969 година, приемайки че има идентичност на последния с името И. Г. И..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се мотивира с довод, че при корено противоречивите решения на първата и въззивна инстанция , за точното прилагане на закона е необходимо ВКС да се произнесе за да стане ясно „следва ли след като българското законодателство предвижда издаване на декларация за идентичност на имена само по реда на чл. 23 от ЗГР и по този ред издателят на документа следва да е общинската администрация, позоваваща се на регистъра на населението, декларация да се подава от физическо лицеи следователно да се води дело от ищец при липса на доказана активна материално-правна легитимация“.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. К. К. – АК В., с който се поддържа , че не са налице релевираните доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 т.1-2 ГПК и прецени основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, намира;
Касационната жалба подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт – въззивно решение с което е разрешен вещен гражданско – правен спор и е процесуално допустима.
Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С т.4 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се прие , че разбирането за точно прилагане на закона следва да почива на виждането , че се касае до такова тълкуване на правните норми , които дават възможност за разкриване на точни смисъл на правната разпоредба, като необходимостта може да бъде продиктувана от нови законови правила, липса на съдебна практика или изправяне на неточно прилагана съдебна практика.
В конкретния случай , поставеният въпрос може да бъде отнесен според доводите на касатора към последната категория- на неточно прилагане на закона .Тази теза обаче не може да бъде споделена , тъй като разпоредбата на чл. 24 от ЗГР не установява императивно правило , че удостоверенията за идентичност на име са от изключителна компетентност на общинската администрация , за да се приеме , че практиката на съдилищата да приемат нотариално заверени декларации в тази насока съставляват неправилна съдебна практика , което следва да бъде коригирана чрез произнасяне на ВКС по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
В процеса на преценка по чл.288 ГПК , съставът на ВКС констатира и че поставеният въпрос по приложение на чл. 24 ЗГР не е обусловил изхода на спора , поради което и не може да бъде приет като правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК- в тази насока т.1 на цитираното тълкувателно решение.
По искането за разноски на ответника по касация- На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и изводите за недопускане на касационното обжалване , искането за присъждане на разноски за касационната инстанция се явява основателно, а предвид на представения / л.13/ Договор за правна защита и съдействие серия Б 304499 от 29.08.2016 година и доказан за сумата от 500 лв. / петстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 17623/20.06.2016 год. заявена от Кмета на [община] чрез процесуалния представител юрк. С. Н. срещу въззивно Решение от 16.05.2016 год. по гр. възз. д. Nо 595/2016 год. на ОС- Варна.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В., представлявана от Кмета на общината И. П. да заплати на Р. Б. Г. ЕГН [ЕГН] , Г. И. Г. с ЕГН [ЕГН] и В. И. В. с ЕГН [ЕГН], и тримата от [населено място] сумата 500 лв. / петстотин лева/ разноски за защита пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: