ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 81
София, 29.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 516/2015 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Е. А. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.С. К. срещу определение № 327/30.10.2014 г, постановено по гр.дело № 5045/14 г на Върховния касационен съд Гражданско колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба вх.№ 4426/3.7.2014 г срещу въззивното решение № 244 от 22.4.14 г по в.гр.дело № 1039/13 г на Пернишки окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Ответниците К. И. В., Н. И. З., В. И. Х., В. Д. З., П. З. И. и Е. З. И. са оспорили частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника им адв.К. Б..Подържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
За да постанови обжалваното определение тричленния състав на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като цената на предявените искове е под 5 000 лв.
Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
От данните по делото се установява следното :
С решение № 244 от 22.4.14 г по в.гр.дело № 1039/13 г на Пернишки окръжен съд е потвърдено решение № 961 от 21.10.2013 г по гр.дело № 3108/12 г на Пернишки районен съд, с което е признато за установено, че З. И. З. /заместен от процесуалните си правоприемници В. Д. З., П. З. И. е Е. з. И./, К. И. В., Н. И. З. и В. И. Х. са собственици на поземлен имот с площ от 300 кв.м, който е част от собствения им имот пл.№ 8027 по плана на [населено място] и Е. А. Г. е осъден да предаде имота на собствениците му и да им заплати сумата 6 224, 34 лв, представляваща обезщетение за ползванет на имота в периода 1.12.2007 г-27.6.2012 г, като за разликата до пълния предявен размер от 6480 лв искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационната жалба е подадена на 3.7.2014 г при действието на чл.280 ал.2 от ГПК /ред.ДВ бр.100 от 21.12.2010 г/ , съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5 000 лв.
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.Цената му се определя към момента на предявяване на исковата молба, в случая-27.6.12 г съгласно чл.69 ал.1 т.2 от ГПК /в сила от 1.3.2008 г/ и е в размер на данъчната оценка на имота, респ.неговата пазарна цена.
Съгласно представеното по делото удостоверение вх.№ Д-0000141 от 17.1.12 г на [община] /л.14 от делото на Пернишки районен съд цената на спорните 300 кв.м е 5 334 лв, а на намиращата се в тях постройка е 869 лв или общо 6 203 лв.В случая обаче е налице обективно съединяване на четири иска за собственост, всеки с цена от по 1 550, 75 лв. същото важи и за исковете за парични вземания, които са предявени в общ размер на 6 480 лв, но цената на всеки един от тях е в размер на по 1620 лв.
Оттук следва, че ВКС е бил сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с обжалваем интерес до 5000 лв. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Поради това законосъобразно касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, предвид недопустимостта на касационния контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 327/30.10.2014 г, постановено по гр.дело № 5045/14 г на Върховния касационен съд Гражданско колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.