1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 30.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3004 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищцата М. С. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. В. Н. срещу определение № 210 от 30.08.2017г. по т. дело № 624/2017г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане исковата молба на М. С. Д. за отмяна на решение от 05.05.2016г. по арб. дело № 120/2015г. на арбитър К. Боева на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМТА, производството по т. дело № 624/2017г. на ВКС, ТК, Първо отделение е прекратено и М. С. Д. е осъдена да заплати на [фирма] направените разноски в размер 800 лв.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че фикцията на чл. 32 ЗМТА не може да бъде приложена, тъй като не са спазени изискванията на закона – на повечето известия не е отбелязано кога и по какъв начин страната е търсена, а е отразено, че е залепено уведомление, което не е потърсено, като не е посочено кои са лицата, които са заявили, че на този адрес няма такова лице.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на частната жалбоподателка и провери данните по делото, приема следното:
За да остави без разглеждане исковата молба за отмяна на арбитражното решение и прекрати производството по иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМТА, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че производството е недопустимо поради това, че исковата молба е подадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Въз основа на приложените по делото съобщения е констатирал, че арбитърът е положил старание да издири адресите, на които могат да бъдат връчени на Д. съобщения за арбитражното решение, и е изпратил препоръчани пратки до всички известни адреси – постоянен и настоящ адрес и на адреса, посочен в депозираните от нея молби пред арбитъра. Съдебният състав е изложил съображения, че отразените причини в известията за доставяне /обратна разписка/ на [фирма], поради които пощенските пратки /решение по арб. дело № 120/2015г./ не са връчени на адресата, попадат в хипотезите за фингирано връчване по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА. Поради това е приел, че най-късното изпратено до ищцата Д. известие е от 22.06.2016г., която дата следва да се счита дата на връчване на решението при условията на чл. 32 ЗМТА, и след като е съпоставил датата на подаване на исковата молба – 13.03.2017г., е направил извод за недопустимост на производството по чл. 47 ЗМТА поради подаване на исковата молба след преклузивния тримесечен срок.
Определението е неправилно.
Законодателят е допуснал прилагането на фикции за уведомяване на получателя в хипотезите по чл. 32 ЗМТА, но за прилагането им се изисква седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът да не могат да бъдат намерени след старателно издирване /ал. 1/ или при удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за получаване на съобщението /ал. 2/. Посочената правна норма е създадена, за да гарантира надлежното уведомяване на страните и за предотвратяване на недобросъвестно поведение, израз на което е отказът за получаване на съобщението или укриването на получателя.
Процедурата за връчване на препоръчани пощенски пратки е уредена в разпоредбата на чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, предвид препращащата норма на чл. 36 от Закона за пощенските услуги. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от посочените Общи правила предвижда, че когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия е не по-малък от две.
В случая, видно от приложеното по арбитражното дело известие – обратна разписка, решението е било изпратено от арбитражния съд на М. Д. на постоянния адрес /гр. Р., № 3, вх. 1, ет. 13, ап. 49/, настоящия адрес /гр. София,[жк], вх. Е, ет. 8, ап. 35/ и адреса, посочен от Д. с молба до арбитъра по арбитражното дело /гр. София, [улица]/. На постоянния адрес на ищцата са оставени две известия – на 01.06.2016г. и 10.06.2016г.; на 20.06.2016г. е удостоверено, че пратката не е потърсена от получателя и на същата дата е върната обратно. На настоящия адрес е оставено едно известие – на 01.06.2016г.; на 21.06.2016г. е удостоверено, че пратката не е потърсена, и на същата дата е върната обратно. Изпратеното до посочения от М. Д. адрес съобщение не е връчено, като е отразено, че получателят е непознат на посочения адрес и пратката е върната в края на м. май 2016г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че предвидената в чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, процедура не е спазена и връчването от служителя на пощенския оператор не е извършено в съответствие с посочената разпоредба: по отношение на пратката до постоянния адрес – същата е върната преди изтичане на предвидения не по-кратък от 20 дни срок за получаването й; по отношение на пратката до настоящия адрес – има само едно оставено известие, вместо предвидените в разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Общите условия минимални две известия; по отношение на посочения от М. Д. адрес – не е оставено никакво известие и не са налице данни колко пъти адресът е посещаван и кой е дал сведения, че „получателят е непознат на посочения адрес“. Следователно не може да се приеме, че е налице надлежно удостоверяване по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗМТА относно неявяването на получателя в пощенската станция да получи препоръчаното писмо, с което му е изпратено арбитражното решение.
Предвид това преценката за допустимост на исковата молба с оглед срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да бъде извършена въз основа на останалите доказателства. От направеното от М. Д. удостоверяване върху постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.11.2016г. на СРП се установява, че същата е узнала за арбитражното решение на 14.12.2016г., когато й е връчено посоченото постановление, в което е отразено, че е постановено арбитражно решение на 05.05.2016г. С оглед на изпращането на исковата молба по пощата на 13.03.2017г. се налага извод, че е подадена в рамките на преклузивния срок. Следователно обжалваното определение на ВКС трябва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 210 от 30.08.2017г. по т. дело № 624/2017г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.