5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 81
С., 31.01. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Ю.
Д. С.
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 3671/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. С. чрез пълномощник адв. Р. И. против въззивно решение № 728 от 19.05.2016г. по в. гр. дело № 1009/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което като е отменено решение от 30.12.2014г. по гр. дело № 11711/2014г. на Пловдивски районен съд са отхвърлени исковете на В. Р. С. против [фирма] [населено място], [община], област П., за признаване за незаконно и отмяна на наложеното със заповед № 14-02-014 от 30.05.2014г. дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „зареждач промишлено производство, ръчно” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2374,16лв. за периода 30.05.2014г. -27.11.2014г., със законна лихва върху сумата, считано от 25.07.2014г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – за да бъдат спазени изискванията на 189 КТ, следва ли съдът да установи, при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение и подбудите довели до неговото извършване; следва ли съдът да прецени фактите и обстоятелствата изложени от работника в исканите му обяснения и да ги съпостави с всички факти обстоятелства по делото; следва ли съдът при противоречиви свидетелски показания да изложи мотиви относно това, кои от противоречивите свидетелски показания приема за достоверни, в коя тяхна част и защо; следва ли съдът да установи, кои свои задължения по смисъла на чл. 126 КТ е нарушил работникът и какви са допуснатите нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 КТ, преди да извърши преценка за тежестта на дисциплинарните нарушения по смисъла на чл. 189 КТ. Жалбоподателят се позовава на представена съдебна практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът [фирма], чрез пълномощник адв. С. И., в писмен отговор вх. № 23728/05.08.2016г. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения подробно изложени по всеки един от поставените правни въпроси с твърдение, че обжалваното решение е постановено в съответствие със съдебната практика на ВКС, а в писмен отговор вх. № 23727/05.08.2016г. са изложени съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок, и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за приложението на чл. 189 КТ и в тази връзка процесуалноправни въпроси относно обсъждането от съда на установените по делото факти и обстоятелства, относими към критериите за определяне тежестта на дисциплинарното наказание. Въпросите имат отношение към предмета на делото, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, включително представената от жалбоподателя.
Според установената съдебна практика по приложението на чл. 189 КТ, преценката на критерия – тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа и на възложените трудови функции, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено нарушението, както и субективното отношение на работника или служителя към нарушението – решения по гр. дело № 1417/2011г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 564/2011г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 1102/2012г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 4587/2014г., четвърто г. о., ВКС, на част от които се е позовал и решаващия съд. В този смисъл е и представеното от жалбоподателя решение по гр. дело № 3685/2002г., трето г. о., ВКС.
С обжалваното решение съдът не се отклонил от посочената съдебна практика, включително и по отношение на поставените процесуалноправни въпроси относно преценката на всички факти и обстоятелства по делото, както и излагане на мотиви при обсъждане на противоречиви свидетелски показания.
Въззивният съд е изложил подробни мотиви по въпросите извършени ли са от ищеца посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения и тежестта им, ако са извършени, обуславя ли налагането на наказание „дисциплинарно уволнение”.
Прието е, че на посочените в заповедта за уволнение дати, ищецът се е държал неоправдано агресивно спрямо негов колега и спрямо прекия си началник, като употребявал нецензурни думи, псувал, обиждал, заканвал се с физическа разправа по отношение на колега си, върху когото продължил да упражнява и психически тормоз, с поведението си предизвикал страх у посочените лица, тъй като влязъл и във физическа саморазправа с тях, което наложило намесата на вътрешната охрана и служители на С., на управителя на фирмата, а при проведения разговор по възникналия конфликт, ищецът проявил липса на критичност към поведението си. Тези обстоятелства съдът е установил след анализ на разпитаните по делото свидетели, обсъдени във връзка с дадените обяснения от ищеца и представените писмени доказателства. Отчитайки възникналите противоречия между свидетелите на ищеца и на ответника, съдът е изложил съображения, защо приема за достоверни показанията на едни от свидетелите и в коя тяхна част, защо не дава вяра на показанията на свидетеля на ищеца и в коя негова част, защо приема, че част от показанията на този свидетел не са безпристрастни, не се припокриват с показанията на останалите свидетели, също очевидци, и с писмените доказателства, т. е. изводите на съда по фактическата обстановка са изведени след преценка на всички доказателства по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, обосновани чрез логически издържани съждения, което е в съответствие с представената от жалбоподателя съдебна практика (решение по гр. дело № 6369/2014г., четвърто г. о., ВКС) и изключва допускане на касационно обжалване по процесуалноправните въпроси.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване и по отношение преценката на съда за тежестта на извършените от ищеца дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина и наложеното му дисциплинарно наказание, като съответно на нарушенията.
Изложените от съда мотиви са съобразени със съдебна практика по приложението на чл. 189 КТ. Прието е, че допуснатото дисциплинарно нарушение е тежко, тъй като се касае до системно незачитане на установените в предприятието етични норми за нормално протичане на трудовия процес. Чрез необосновано агресивното поведение на ищеца на посочените в заповедта за уволнение дати, се наложило спиране на работата и забавяне изпълнението на възложените задачи; след първия инцидент отношенията между работниците се изострили, създала се обстановка на напрежение и нетърпимост, останалите работници се страхували да работят с ищеца, което затруднявало работния процес, имало служители, които заявили че ще напуснат, ако ищецът не бъде отстранен, т. е. в мотивите си съдът е изложил съображения, от които е видно, че агресивното поведение на ищеца се е отразило негативно върху трудовия процес, ищецът е показал несъвместим с колегите си характер и нрав, а липсата на критичност към това поведение е дало основание да се приеме, че то застрашава мирното протичане на трудовия процес, което не може да бъде толерирано от работодателя, и което покрива характеристиките на нарушенията, като тежки.
Предвид изложеното поставените правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 728 от 19.05.2016г. по в. гр. дело № 1009/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ