О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 81
гр. София, 04.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№847 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 26.11.2014 г. по в.гр.д.№309/2014 г. на ОС Монтана. С обжалваното решение е обезсилено решение от 14.08.2014 г. по гр.д.№70210/2012 г. на РС Монтана, с което е уважен предявеният от касатора срещу И. А. Г., в качеството му на [фирма], при участието на трето лице помагач [фирма], иск по чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№81 124/2010 г. на РС Монтана.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон. Посочва се, че въпросът за спазване на срока по чл.415 от ГПК е въведен от въззивния съд едва с постановеното по делото решение, а и исковата молба е била предявена в срока по чл.415 от ГПК, което се установява от приложените към касационната жалба извлечение от електронната система на куриерската фирма С. и товарителница.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1.Счита ли се едномесечният срок за предявяване на иска за пропуснат, ако исковата молба е изпратена в последния ден от законоустановения срок чрез куриерска служба. 2. С въвеждането на нов спорен въпрос /дали исковата молба е подадена в законоустановения едномесечен срок/ едва с окончателния съдебен акт, считаме, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. По отношение на така формулираните въпроси се поддържа наличието на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването на първия от въпросите в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №440 от 31.05.2014 г. по гр.д.№1504/2009 г. на ВКС, определение №194 от 31.03.2009 г. по т.д.№182/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №56 от 25.06.2013 г. по т.д.№1201/2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, а на втория – в противоречие с решение №440 от 31.05.2014 г. по гр.д.№1504/2009 г. на ВКС.
Ответникът по касация И. А. Г., в качеството му на [фирма], не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът по чл.422 от ГПК е предявен след изтичането в края на 29.11.2010 г. – присъствен ден, на предвидения в разпоредбата на чл.415 от ГПК едномесечен срок. Посочил е, че ищцовото дружество е било уведомено на 29.10.2010 г. за постъпилото срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, възражение, а исковата молба е подадена на 30.11.2010 г., без към нея, а и в производството, по което е издадена заповедта за изпълнение, да са представени доказателства за изпращането й по пощата преди посочената дата.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне по първия от формулираните въпроси. Както бе посочено въззивният съд изрично е посочил, че доказателства за изпращането по пощата на исковата молба не са били представени /такива са приложени едва с касационната жалба/, респективно въпросът не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото.
От друга страна в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд – констатацията за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение не съставлява такъв въпрос, поради което и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол.
За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с константната практика на ВКС, съобразно която, когато съдът по заповедното производство е изпълнил задълженията си да даде указания на заявителя за предявяване на иск и представяне на доказателства за това, заявителят следва в едномесечния срок да предяви иска и в същия срок да представи доказателствата за това, като в производството по иска за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение, исковият съд има компетентността сам да провери абсолютните предпоставки за неговата допустимост, една от които е и предявяването на иска в предвидения в закона срок.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 26.11.2014 г. по в.гр.д.№309/2014 г. на ОС Монтана.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.