О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 04.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4336 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 156 от 01.10.2018 г. по в. гр. д. № 347/2018 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 80 от 02.05.2018 г. по гр. д. № 199/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, предявен от Б. Д. Б. от [населено място] против А. Х. К. от [населено място], за сумата от 60 000 лева, съставляващи двоен размер на задатък от 30 000 лева, получен по предварителен договор от 27.01.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот. В решението е прието за установено, че на 27.01.2016 г. между страните по делото е бил сключен договор, с който ответникът е обещал да продаде на ищеца недвижим имот, находящ се в [населено място], срещу сумата от 50 000 лева, от които купувачът е платил задатък („капаро“) в размер на 30 000 лева с оглед „оформяне на предварителния договор, подготвящ условията на окончателен”. Бил е предвиден срок от 45 дни от съставяне на предварителния договор за явяване на страните пред нотариус за сключване на окончателен договор след заплащане на остатъка от уговорената продажна цена. Между страните не е бил сключен окончателен договор. Прието е, че при сключване на предварителния договор страните са уговорили задатък, но претенцията за връщането му от продавача в двоен размер се явява неоснователна, поради липса на доказателства за действително плащане на задатъка от купувача. Предявеният иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е постъпила от Б. Д. Б.. Поддържа се, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съществени „материалноправни и процесуални въпроси“, без да е посочено кои са въпросите и в противоречие с коя съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба А. К. счита, че не са налице предпоставки за касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване предвид следното:
Въззивното решение е валидно и допустимо – постановено от надлежен съдебен състав, действал в кръга на правораздавателната си компетентност, при наличие на процесуалните предпоставки и липса на процесуални пречки за разрешаване на материалноправния спор по съществото му.
Касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато поради липса на изведен от касатора правен въпрос, формирал решаващите изводи на съда.
Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изведеният от касатора въпрос следва да е от значение за решаващата воля на съда, а непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено от касатора Б., не е формулиран правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, по който да се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касаторът се е задоволил да посочи банкетно, че Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, без да ги уточни. Въпрос не може да бъде изведен и от пълния текст на изложението и при съпоставянето му с касационната жалба, в които се съдържат основно оплаквания във връзка с искането на касатора за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от задължение за внасяне на държавна такса. Това искане не е било предмет на въззивното решение, доколкото касаторът е бил освободен от заплащане на държавна такса още в хода на първоинстанционното производство с определение № 1 от 03.02.2018 г. по ч. гр. д. № 5008/2017 г. на ІІІ г.о. ВКС. Оплакванията във връзка с искането за освобождаване от държавна такса нямат отношение и към правните изводи на въззивния съд за неоснователност на иска с правно основание чл. 93, ал.2 ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 3000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 08.11.2018 г. с адвокат М. М..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 01.10.2018 г. по в. гр. д. № 347/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. Д. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати А. Х. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 3000 (три хиляди) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: