О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
[населено място], 07.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 361/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. И. И. от [населено място] чрез адв. С. З. за отмяна на решение №319 от 30.12.2011г., постановено по в.т.дело №612/2011г. Варненският апелативен съд. С него е потвърдено решение №737/12.07.2011г. по т.д. № 453/2011г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен иск по чл.422, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, предявен от [фирма] срещу касатора за установяване на вземане по запис на заповед от 29.03.2007г. Касаторат излага съображения за неправилност на въззивното решение и се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор излага становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване, тъй като е съобразено със задължителна за съдилищата практика на ВКС – ТР №1/2005г. на ОСТК на ВКС. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
По делото не е имал спор, че касаторът е поръчител / авалист/ по записа на заповед от 29.03.2007г., с издател [фирма], като падежа на същия е определен “на предявяване” в срок до 29.04.2008г., както и че банката се е снабдила със заповед за незабавно изпъленние и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.9 ГПК. Предявяването на записа на заповед на издателя е осъществено от приносителя [фирма] с нот.покана след определената в ЗЗ дата, като издателя [фирма] е отказал получаването й след запознаване със съдържанието й. Въззивният съд е приел, че отказа на получателя не засяга редовността на връчването по чл.44, ал.1 ГПК, като се е позовал на препращата норма на чл.50 ЗННД в производството по връчване на нот.покани към разпоредбите на ГПК, вкл. и тази по чл.44, ал.1ГПК. На второ място съдът е приел, че предявяване на ЗЗ за плащане след изтичането на посочения в него срок по чл.487, ал.1 ТЗ не води до прескребиране на ефекта и основателност на възражението по чл.514 ТЗ на авалиста като задължено по ЗЗ лице. Непредявяване на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул срещу издателя и неговия авалист. Непредявяване на ЗЗ за плащане в срок води до загубване на правата по него само по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти. Съдът се е позовал на ТР №1/2005г. на ОСТК на ВКС, решение на ВКС, ТК по чл.290 ГПК по т.д. №520/2009г. и решение №61 по гр.дело № 6485/2007г. на ІV г.о. на ВКС.
Материалноправният въпрос за последиците от неспазване на срока за предявяване на ЗЗ по чл.514, ал.1, т.1 във връзка с чл. 537 ТЗ по отношение отговорността на авалиста е обусловил решаващите изводи на съда, поради което попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Като допълнителен критерий се сочи чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и решение №590/12.10.2005г. по т.дело № 1231/2005г. на ВКС, Іт.о. Независимо, че матералноправния въпрос обуславя изхода на спора, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване тъй като не е изпълнен допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото решението на ВКС е постановено по отменения ГПК и няма задължителен за съдилищата характер / спр. т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. По поставения от касатора правен въпрос има задължителна за съдилищата съдебна практика – ТР №1/2005г. на ОСТК на ВКС. Решение №590/12.10.2005г. по т.дело № 1231/2005г. на ВКС, Іт.о. е постановено по реда на отм. ГПК и преди приемане на ТР №1/2005г. ОСТК на ВКС, поради което, съобразно приетото в т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, ТР има задължителен характер за съдилищата. Според приетото в ТР, непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. След като обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1, респ. т.2 ГПК за допустимост касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 319 от 30.12.2011г., постановено по в.т. дело № 612/2011 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: