О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
[населено място], 07.02.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2118/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на Д. В. К., чрез адв. Д. А. – САК срещу решение № 313/21.11.2012г. по в.т.д. № 484/2012г. на Варненския апелативен съд. Жалбоподателят иска отмяна на решението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът е подал частна жалба срещу определение №61 от 28.01.2013г. по т.дело № 484/2012г. на Варненския апелативен съд.
Ответникът [фирма] – [населено място], представлявано от А. М. А. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Искането му е да се остави без уважение искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира заплащането на разноски. Счита за неоснователна частната жалба срещу определение №61 от 28.01.2013г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С решение от 20.02.2012г. постановено по т.д. №91/2011г. Добричкият окръжен съд е отменил като незаконосъобразно решението на общото събрание на дружеството от 16.08.2010г. поради нередовно връчена покана на ищеца К.. Варненският апелативен съд е отменил решението на окръжния съд като неправилно и е постановил решение, с което е отхвърлил иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решението, взето от общото събрание на съдружниците, проведено на 16.08.2010г. С решението е потвърдено допълнително решение №88 от 9.04.2012г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на К. за допълване на решение №40 от 20.02.2012г. за произнасяне по искането за заличаване в ТР на вписаните обстоятелства въз основа на постановеното решение. В правомощията си на инстанция по същество, въззивният съд се е произнесъл по всички наведени от ищеца по иска по чл.74 ТЗ фактически основания за отмяна на решението на ОС, групирани в три раздела, с конкретно посечени нарушения в отделни точки, като е изложил собствени мотиви. Нарушенията касаят процедурата по свикването и провеждането на общото събрание на съдружниците. В раздел ІІ, т.6 на исковата молба ищецът се е позовал на процесуална незаконосъобразност на проведеното общо събрание, поради нередовно връчване на поканата за събранието. Съдът е приел, че към датата на свикване на събранието е действащ дружествения договор от 26.01.2009г. В договора на дружеството, както и с разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ няма изрична разпоредба предвиждаща способа за връчване на покана, поради което въззивният съд е приел, че е допустимо връчване на покана за свикване на общо събрание при “отказ” на съдружника да я получи. СТЕ е установила, че подписът на връчител е на управителя на дружеството. Подписът на свидетеля Б. Ю., удостоверил отказа на К. да получи поканата, е бил предмет на допълнителна почеркова експертиза, която е дала заключение, че вероятно положения подпис не е на свидетеля. Съдът не е кредитирал заключението на допълнителната експертиза с оглед на използвания от експерта сравнителен материал на подписи. Кредитирал е показанията на св. Б. Ю.. Приел е, че невъзможността К. да е намерен от органите на МВР не изключва възможността в същия период, за който е бил обявен за общодържавно издирване, да бъде намерен от съдружника. Като е приел, че съдружника-ищец е бил уведомен за общото събрание на дружеството при отказ за получаване на поканата за общо събрание, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение е и отхвърлил иска с правно основание чл.74 ТЗ. Останалите основания по иска по чл.74 ТЗ за отмяна на общото събрание, поради процесуална и материална незаконосъобразност, също са преценени от съда като неоснователни. Съдът е потвърдил допълнителното решение по съображения, че вписването като охранителна дейност не елемент на иска по чл.74 ТЗ. Заличаването на вписано обстоятелство е законна последица на влязлото в сила решение, с което е уважаван на иска по чл.74 ТЗ
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с “цитираните по-долу решения по чл.290 от ГПК на ВКС и тълкувателни решения на ВКС” по 14 въпроса. От така поставените въпроси въпрос 3 и 14 се повтарят. Не изпълняват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК въпросите 3, 14, 2, 9, 11 доколкото въззивният съд е приел, че ищецът не може да се позовава на нарушения по връчването на покана за общото събрание и в представителство от пълномощник на другите съдружници, неупражнили правото си на иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОС. Не е обуславящ изхода на делото въпрос 6, доколкото е поставен общо и не е съобразен с подробно изложените доводи, след обсъждане и на други доказателства от въззивния съд защо не възприема допълнителното заключение на почерковата експертиза. По въпросите дължи ли въззивният съд произнасяне по всички оплаквания във въззивната жалба и длъжен ли е съда да формира собствени мотиви при постановяване на решението си, не се констатира противоречие с ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС за правомощията на въззивния съд като инстанция по същество на спора. Непосредствена цел на въззивното производство е разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателства по делото и субсумиране на установените факти под приложимата материално правна норма. Обект на въззивното производство не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, като въззивният съд трябва да изложи обосновани мотиви. В случая въззивната инстанция се е произнесла по всички наведени от ищеца в исковата молба фактически основания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуванато от него решение на ОС на съдружниците с иска по чл.74 ТЗ като е изложила обосновани мотиви.
Не е налице критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дължи ли въззивният съд произнасяне по незаявени оплаквания относно правилността на обжалваното решение, доколкото касаторът не е конкретизирал по кои не наведени във въззивната жалба доводи се е произнесъл въззивния съд, поради което така формулиран въпросът е общ и не попада в общата предпоставка правния въпрос да е от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Настоящият състав на ВКС, ТК не констатира противоречие с решение №272 по гр.дело № 1074/2010г. на ГК на ВКС и решение №98 по гр.дело №952/2010г. на ГК на ВКС и решение №131 по гр.дело № 1120/2010г. на ВКС, ГК, доколкото те са постанови при различни факти.
Не се констатира противоречие с решение № 109 постановено по т.дело № 860/2009г. на ВКС, ТК по въпроса дължи ли произнасяне съда по всички заявени в исковата молба основание по иска по чл.74 ТЗ, доколкото в цитираното решение съставът на ВКС, ТК е констатирал, че съдът се е произнесъл по незаявен в преклузивния срок в исковата молба порок при свикване на ОС, в нарушение на диспозитивното начало на гражданския процес и ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС, каквото нарушение не се констатира по конкретното дело. Както се посочи не само първоинстанционния съд, но и въззивният се е произнесъл по всички наведени в исковата молба от ищеца основания за отмяна на решението на ОС. По формулираните въпроси касаторът не е посочил в какво се изразява противоречието при разрешаването им от въззивния съд чрез конкретно препращане към съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, извън тази, която ще бъде обсъдена.
Касаторът поддържа, че в противоречие с решение №157 по т.дело №823/2010г. на ВКС, ТК и решение №104 по т.дело №876/2010г. на ВКС, ТК са решени въпросите : редовно ли е връчването на покана за ОС до съдружниците при отказ и чрез пълномощник ненадлежно упълномощен., в случай, че поканата за ОС не е връчена лично, а на друго лице – редовно ли е това връчване. Втората част на първия въпрос и вторият от формулираните въпроси не изпълняват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК въпросът да е обусловил решаващия извод на съда за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ, доколкото поканата на ОС е връчена на касатора при “отказ” за получаването й. С решение №157 по т.дело № 823/2010г. е даден отговор на процесуалния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване – за съдържанието на мотивите към въззивното решение и приложението на разпоредбата на чл.272 ГПК във въззивното производство, т.е. по въпрос различен от формулирания от касатора материалноправен въпрос. Приетото във въззивното решение, че е налице редовно връчване на покана за свикване на ОС на съдружник при отказ, не противоречи на решение №104 по т.дело №876/2010г. на ВКС, ТК , че е допустимо връчване на покана “при отказ” на съдружника да я получи. Отговор на 14 въпрос се съдържа в решение №157 постановено по т.дело № 823/2010г. на ВКС, ТК за установяване на обстоятелства при връчване на поканата чрез свидетелски показания, на която не противоречи въззивното решение.
В т.4 на ТР №1/2010г. ОСГТК на ВКС даде тълкуване на т.3 на чл.280, ал.1: правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в касаторът
е формулирал осем въпроса без да изложи аргументи във връзка с критериите, развити в т.4 на цитираното ТР. Позоваването на закона само не е достатъчно за обосноваване на извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По частната жалба срещу определение №61 от 28.01.2013г. Варненският апелативен съд се е произнесъл по молба на адв. А. по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, присъдени в полза на търговското дружество, частично уважена. Съдът е приел, че с оглед на изхода от въззивното производство дружеството има право на доказани разноски за ДТ и вещи лица за двете инстанции, но не и за разноски за пътни и дневни, тъй като не са включени в обхвата на подлежащи на възстановяване разноски. Не са присъдени разноски за адвокат. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска, какъвто е случая. Частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. На ответника по касация не се присъждат разноски, защото не са представени доказателства да са направени такива за тази инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 313/21.11. 2012г., постановено по в.т. дело № 484/2012 г. на Варненския апелативен съд, т.о.
ПОТВЪРЖДАВА определение №61 от 28.01.2013г., постановено по в.т.дело №484/2012г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: