О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 07.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1779 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Балкан Еърлайнс”АД, гр.София против Решение № 729 от 28.03.2019г. по в.т.д.№ 4048/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 9262/2016г. на Софийски градски съд. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „Балкан Еърлайнс”АД срещу „Титан 77”ООД,гр.София иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.второ ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 евро – неоснователно получена сума предвид несбъдване на условието за пораждане действието на чартърен договор от 24.01.2013г., ведно със законната лихва от завеждане на иска.
С касационната жалба са въведени основанията за неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че приложимата с оглед на заявените факти – несбъднато условие за пораждане действието на чартърния договор е хипотезата на чл.55,ал.1, предл трето ЗЗД, а не дадената от съдилищата квалификация на иска – чл.55,ал.1,предл.второ ЗЗД. От този довод е изведено е твърдението и за недопустимост на съдебните решения поради неправилно определена правна квалификация на предявения иск. Въведено е и касационното основание за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на доказателства и отсъствие на преценка дали всяка от страните е установила фактите, на които основава тезата си в процеса.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:
1/Относно разпоредбата на чл.20 ЗЗД – Следва ли съдът да тълкува уговорките в договора, когато същите са ясно и точно формулирани от страните и няма спор относно тяхното съдържание; Допустимо ли е при тълкуване на договорите съдът да се отклонява от правилото на чл.20,изр.второ ЗЗД отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга; Допустимо ли е при тълкуване на уговорките в договора съдът са се отклонява от ясно и недвусмислено изразената воля на страните, когато по отношение на така изразената воля няма спор; Може ли съдът при тълкуване на договорна клауза да разшири съдържанието й или следва са се придържа към правилата за тълкуване, уредени в чл.20 ЗЗД. Касаторът счита, че с разпоредбите на чл.10.1 и чл.10.2 от договора са уговорени предварителни условия, които обуславят пораждане действието му; че страните са уговорили договорът да породи действие само и единствено при изпълнение на посочени конкретни условия, но тези разпоредби са тълкувани неправилно от САС. Въдена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решения по чл.290 ГПК.
2/Относно правната квалификация на иска: Възможно ли е несбъдването на отлагателно условие да доведе до прекратяване на правоотношението когато страните са предвидили конкретен срок на действие на договора от сбъдване на условието и този срок е изтекъл преди условието да се осъществи; Каква е правилната правна квалификация на иска, когато отлагателното условие за влизане в сила на договора не се осъществи в определения срок на действието на договора. По тази група въпроси касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с решението по т.д.№ 327/2009г. на 2 т.о. на ВКС.
3/Относно обхвата на въззивното производство: Обвързан ли е съдът от посоченото в жалбата и следва ли да се произнесе по всички направени възражения. Поддържа се, че САС не се е произнесъл по искането за връщане на даденото поради прекратяване на договора с изтичане на уговорения срок, направено още с допълнителната искова молба като приел, че такъв довод е въведен с въззивната жалба. Твърди се противоречие на обжалваното решение с решението по т.д.№ 1940/2014г. на 2т.о. на ВКС.
4/„По изложените аргументи” е наведен и довод за очевидна неправилност на въззивното решение – основание за касационна проверка по чл.280,ал.2, предл последно ГПК.
От насрещната страна „Титан 77”ООД е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:
В исковата молба ищецът е твърдял, че сключеният на 24.01.2013г. между страните чартърен договор не е влязъл в сила, не е породил действието си тъй като не е била изпълнена предпоставката на чл.10.2.”а” – не е бил формиран гаранционният депозит в пълния уговорен размер. Тъй като ищцовото дружество превело на ответника на 08.02.2013г. първата част от уговорения депозит от 20 000 евро, тази сума подлежи на връщане на основание чл.55 ЗЗД.
В допълнителната исковата молба е поддържал, че сумата от 20 000 евро е платена под условие, което не се е сбъднало. Заявил е в условията на евентуалност – ако бъде счетено, че договорът е породил своето действие, тогава на основание чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД ответникът следва да върне сумата поради отпадане на основанието за плащане от страна на „Балкан Еърлайнс”АД.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.55,ал.1,предл. второ ЗЗД. Приел за установено, че между страните е сключен процесният договор и че ищецът е превел на ответника сумата 20 000 евро, част от уговорения в договора гаранционен депозит в общ размер 140 000 евро. Въз основа на тълкуването на договора е счел, че предвиденото в него предоставяне на гаранционен депозит от ищеца не съставлява условие за влизането на договора в сила, поради което тай е породил действие между страните от момента на сключването. Мотивирал е, че процесното плащане е извършено от ищеца на основание самия договор, а не във връзка с неосъществено основание. Приел е, че иск за връщане на сумата като дадена на отпаднало основание не е надлежно предявен – той е заявен с допълнителната искова молба при условията на евентуалност, каквато възможност е преклудирана.
Във въззивната жалба ищецът е поддържал, че приложима с оглед заявените факти – несбъдване на условието за пораждане действието на процесния договор е хипотезата на чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД, позовавайки се на решението по т.д.№ 327/2009г. на 2 т.о. на ВКС. Поддържал е и тезата си, че договорът е сключен под отлагателно условие, основавайки се на разпоредбите на чл.10.1. и чл.10.2 от договора.
Въззивната инстанция е счела да неоснователно оплакването на въззивника за неправилна правна квалификация на иска. Мотивирала е, че съобразно изложените от ищеца обстоятелства договорът е бил сключен, но не е породил действие и съобразно тези твърдения надлежното основание е именно чл.55,ал.1,предл.второ ЗЗД. Подробно е аргументирала, че когато договорът е сключен под отлагателно условие, което не се е сбъднало, това не води до отпадане на основанието по смисъла на чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД, както твърди жалбоподателя. С позоваване на ППВС №1/1979г. въззивната инстанция е обосновала, че несбъдването на условието се квалифицира като неосъществено основание по чл.55,ал.1, предл.второ ЗЗД, а отпадане на основанието по смисъла на чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД би било налице при уговорено прекратително условие.
По счетения за съществения за процеса въпрос дали действието на договора е обусловено от отлагателно условие са изложени следните съображения:
Съществените елементи на процесния договор за чартър, определящи неговия предмет, са задължението на ответника да осигури на ищеца въздухоплавателно средство за осъществяване на чартърни полети и самото им изпълнение срещу насрещното задължение на ищеца да заплати цената на полетите; Разпоредбите на чл. чл.10.1 /„при изпълнението на предварителните условия, посочени в чл.10.2, настоящият договор влиза в сила, считано от 21.03.2013г. за срок от шест месеца…”/ и чл.10.2 /„настоящият договор влиза в сила и е ефективен за изпълнение на чартърни полети, описани в съответните приложения от превозвача при изпълнение на следните условия: (а) формиран е гаранционен депозит; (б) извършено е предплащане на чартърната цена към доставчика, съобразно договора и приложенията; (в) наличие на валидни лицензии, одобрение, регистрация, свързани с изпълнението на двете страни неса изтекли и са валидни за срока на договора”/, разгледани във взаимната си връзка, съобразно критериите на чл.20 ЗЗД, обосновават по несъмнен начин извода, че независимо от употребените изрази „влиза в сила” и „условия“, посочените в чл.10.2 обстоятелства не съставляват предпоставки по смисъла на чл.25 ЗЗД, от които да зависи възникването и/или съществуването на правните последици на договора.
По посоченото изискване за формиране на гаранционния депозит е обосновано, че уговореното /в чл.3/ задължение на ищеца за внасяне на депозит /на три транша в общ размер на 140 000лв., като първото плащане, дължимо в срок от 15 дни от сключването на договора е процесното плащане за 20 000 евро/ е вторично – има единствено обезпечителна функция спрямо основното задължение за плащане на цената, поради което не изпълнява ролята на условие за възникване на главните задължения на страните, още повече, че депозитът е уговорен в интерес на ответника като гаранция за изпълнението на ищеца.
Относно предпоставката по чл.10.2 „б” е анализирано, че съгласно чл.3.3. чартърната цена се заплаща ежеседмично, поради което е изключено това да бъде счетено за условие по чл.25 ЗЗД, тъй като е невъзможно всяка следваща вноска от цената да обуславя действието на договора в цялост.
Изведено е, че обстоятелствата, предвидени в чл.10.2 от договора са единствено условия за изпълнението на отделните полети като при липса на гаранционен депозит или при отсъствие на предварително плащане на цената ответникът може да откаже изпълнението на съответните полети без това да засяга цялостното изпълнение на договора.
Крайният обоснован извод е, че договорът е породил действие със сключването му и процесното плащане ищецът е извършил на основание задължението си по чл.3, което изключва наличието на неосъществено основание по смисъла на чл.55,ал.1,предл.второ ЗЗД съобразно заявеното основание на иска. За неоснователно е счетено позоваването на ищеца на обстоятелството, че действието на договора е било прекратено с изтичане на уговорения 6 месечен срок. Мотивирано е, че то е въведено с въззивната жалба и не може да бъде обсъждано, тъй като представлява основание на нов иск по чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД.
Няма основание за преценка въззивното решение да е недопустимо като потвърждаващо първоинстанционен акт, в който е дадена неправилна квалификация на иска. Неправилната квалификация на иска, когато съдът не се е произнесъл извън предмета и обхвата на търсената защита може да обуславя неправилност, но не и недопустимост на съдебното решение.
Първата група въпроси нямат правна характеристика, а са твърдение за неправилно тълкуване на разпоредби на процесния договор – т.е. пряко относими към правилността на решението. Те не отговарят на критериите на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, очертани в т.1 на ТР №1 от 10.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са некоректно поставени, тъй като основния спор между страните, очертан и в мотивите на въззивното решение, съобразно доводите и възраженията на ответната страна, изложени в отговора на исковата молба, са дали договорът е породил действие между страните предвид клаузите на чл.10.1 и чл.10.2. Следователно не отговаря на данните по делото тезата, заложена във въпросите, че „между страните няма спор относно изразената воля“ в тези разпоредби. Следователно, въпросите не съдържат и друга съществена характеристика на общото основание за допускане на факултативния касационен контрол, тъй като са хипотетични, а не обуславящи.
Втората група въпроси също няма обуславящо значение за изхода на спора. Съдебните инстанции еднозначно са приели, че договорът е породил действие и не е налице твърдяното от ищеца обстоятелство, на който е основана претенцията му – сключване на договора под условие, което не се е сбъднало; невлизане в сила на договора поради несбъдване на условието, при което е сключен. Въззивната инстанция пряко се е позовала на ППВС №1 от 28.05.1979г., в което е указано: „При втория фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД престацията се извършва с оглед очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т.н.“ Следователно, при пълно съответствие на обжалваното решение с разясненията в цитираното постановление, изключено е твърдяното от касатора наличие на приложното поле на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Касаторът игнорира и разяснението в същото постановление, съгласно което, ако сделката е сключена под отлагателно условие „ако страната, която има интерес от несбъдването на условието, недобросъвестно е попречила да настъпи то, чл.55,ал.1 ЗЗД няма приложение, защото по силата на чл.25,ал.1,изр.второ ЗЗД се счита, че условието се е сбъднало“. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, от които произтича претенцията – че гаранционният депозит не е бил формиран в размера по чл.3 и поради това договорът не е влязъл в сила, не е породил действие между страните, и предвид обстоятелството, че формирането на пълния размер на депозита е задължение на ищеца, следва че, съобразно разясненията в ППВС № 1/79г., като страна, носеща отговорност за ненастъпването на условието, той не може да се ползва от правата по чл.55,ал.1 ЗЗД.
Като не притежаващ правна характеристика и съставляващ твърдение за неправилност – касационно основание, третият въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. Дали доводът за прекратяване на договора е въведен под формата на евентуален иск за връщане на сумата като дадена на отпаднало основание с допълнителната искова молба или чрез позоваване във въззивната жалба е без значение, тъй като съставлява основание на нов иск, какъвто надлежно не е предявен.
Очевидната неправилност е самостоятелно основание за касационна проверка, въведено с разпоредбата на чл.280,ал.2,предл.трето ГПК. Тя не е тъждествена на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Касаторът аргументира искането си за допускане на обжалването поради очевидна неправилност със съображения, основани и препращащи единствено към разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК. От това произтича необосноваността на приложно поле на самостоятелната хипотеза за осъществяване на факултативния касационен контрол.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за производството – сумата 1560лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 729 от 28.03.2019г. по в.т.д.№ 4048/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Осъжда „Балкан Еърлайнс“АД да заплати на „Титан 77“ООД сумата
1 560лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: