О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София,26.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1204/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. И. В. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд от 17.04.2009г. по гр.д. № 1522/2006 г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., подадена e в срок, приподписана е от адвокат и към нея има изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответниците Л. С. П. и Л. С. З. са подали писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 42 състав от 02.03.2006г. по гр.д. № 736/2005г. и при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлил иска на И. И. В. против Л. С. П. и Л. С. З. за премахване на основание чл.109 ЗС на метални колове без мрежа и метална врата между тях, изградени в имот пл. № 149 по неодобрения кадастрален план на гр. Б., кв. ”И”.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът се е произнесъл по въпроса за правното действие на решенията на ОСЗ по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ и го е разрешил в отклонение с тълкуването, дадено в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК. Поставя се като важен за изхода на делото и процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди на основание чл.188 ал.1 ГПК /отм./ всички събрани по делото доказателства, във връзка с което в практиката на ВКС се приема, че необсъждането на релевантни за делото факти и доказателства представлява съществено нарушение на процесуалните правила – решение № 1323/1999г. на ВКС, V г.о.
Първият въпрос не е относим към предмета на спора, защото в мотивите на въззивния съд не са изложени съображения за материалноправното действие на решението на ОСЗ, с което ищецът по негаторния иск се е легитимирал като собственик на имота, по отношение на който твърди, че е нарушено правото му на пълноценно ползване. Съдът е провел косвен контрол за валидност на решението като административен акт като това произнасяне е съобразено с разясненията, дадени в Т. Р. № 2/1991 г. ОСГК на ВС и решение № 78 от 12.VII.1973 г. по гр. д. № 58/73 г.,ОСГК, с които се приема, че в рамките на задължението си за преценка на правопораждащите факти гражданският съд може да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения. В случая въззивният съд е извършил именно такъв контрол за нищожност , докато тълкуването, дадено в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК се отнася до правното действие на валидните решения на П. комисии, сега Общински служби за земеделие и гори. От друга страна в практиката на ВКС последователно се приема, че при спор за собственост когато се заявяват конкурентни придобивни основания, титулярът на права, основани на решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ е длъжен да установи собствеността към момента на образуване на ТКЗС. Следователно обжалваното решение , в което по възражение на ответниците съдът е извършил проверка на предпоставките за възстановяване на собствеността на праводателите на ищеца не е в противоречие с тази практика. Правото на собственост на ищеца, установено по реда на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ е противопоставимо само на тези трети лица, които не заявяват вещни права, в останалите случаи съдът е длъжен да проведе косвен контрол както за нищожност, така и за унищожаемост на административните актове , имащи вещноправно действие, тъй като в административното производство не се разглеждат спорове на собственост.
Формулираният процесуален въпрос не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, защото не е свързан с принципно тълкуване на разпоредбите за преценка на доказателствата. Изложението, препращащо към касационната жалба покрива съдържанието на отменителните основание по чл.281 ГПК , които са относими към правилността на решението, която не се проверява в производството по чл.288 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 17.04.2009г. по гр.д. № 1522/2006 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: