О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр.София, 21.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1352 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „А” Е. , гр. С., против решението от 06.04.2009г., поправено с влязло в сила решение от 16.05.2009г., постановено по гр.д. №1498/2009г. на Софийски градски съд, в частта, с която след като частично е отменено решение от 22.12.2008г. по гр.д. №29310/2008г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от В. В. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последният за сумата 1800лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. В. П. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, са уважени предявените от В. В. П. срещу „А” Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последният за сумата 1800лв.
Релевираните от касатора правни въпроси се отнасят до решението в частта по иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Според касатора въпросът за тежестта на доказване по този иск е решен от въззивния съд при противоречива практика. Позовава се на решение №935 от 15.09.2003г. по гр.д. №245/2002г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че при иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ тежестта на доказване е възложена върху работника или служителя. В този смисъл релевираният въпрос е решение и в обжалваното въззивно решение по настоящото дело. Доводите в изложението, че не е съответен на доказателствата по делото изводът на съда, че ищецът е доказал претърпяна вреда, изразяваща се в липсата на трудово възнаграждение в резултат на незаконното уволнение, не могат да бъдат разгледани в производството по чл.288 от ГПК, тъй като не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Доводите са относими към касационното основание за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК – поради необоснованост, по които касационният съд се произнася ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Същото се отнася и до доводите за необоснованост на изводите за размера на дължимото обезщетение. Към изложението за допускане на касационно обжалване са приложени решение №109 от 21.03.2001г. по гр.д. №1085/2000г. на ВКС, ІІІ г.о., както и две решения на Видински окръжен съд, без да се сочи от касатора правният въпрос, който е от значение за конкретното дело, решен от въззивния съд при противоречива практика на съдилищата. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 06.04.2009г., поправено с влязло в сила решение от 16.05.2009г., постановено по гр.д. №1498/2009г. на Софийски градски съд, по касационна жалба от „А” ЕООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: